Минутите се изнизваха и Сайръс вече беше наясно с едно: тя нямаше намерение да дойде при него.
Като опитен детектив не му беше трудно да стигне до извода, че съществуват две възможности. Първата бе, че те двамата с Юджиния са проявили крещяща неспособност да общуват помежду си. А втората беше, че тя се е възползвала от присъствието на Рик в къщата, за да се прибере в стаята си.
Предната вечер го бе желала. Това беше безспорно. Но Сайръс си даваше сметка и че не й се иска да се обвързва с човек, който според нея не е подходящ. И в чийто подбуди тя се съмнява. С мъж, заради когото можеше да загуби самообладание.
Да, сега, като си мислеше, Сайръс се убеждаваше, че тази вечер Юджиния го избягва.
За капак Рик му се сърдеше, а Закъри Еланд Чандлър бе наел частен детектив.
Сякаш това не бе достатъчно, ами откакто бе пристигнал на острова, той не бе напреднал и на сантиметър в издирването на чашата на Хадес.
Дума да няма, денят не бе от най-добрите.
С напредването на нощта го налягаха все по-тежки мисли. Накрая Сайръс се примири, че явно не му е писано да заспи, обу си панталон и реши да отхвърли малко работа. Например да провери ключалките в къщата.
Заслушан в среднощните звуци, заслиза бос по стъклените блокчета, от които бе иззидано стълбището. Не се наложи да запали електрическото фенерче, което бе взел със себе си. През прозорците, гледащи към залива Пюджит, струеше лунна светлина, която образуваше по пода безцветни вирчета и блещукаше върху лъскавите гладки повърхности.
Сайръс слезе долу и отиде по студените плочки при входната врата. Охранителният код беше задействан.
Обърна се и започна да оглежда една по една тънещите в сумрак стаи, като проверяваше прозорците и вратите.
Беше в хола, при френските врати до облицованата с огледала камина, когато чу зад себе си тихо движение. Знаеше, че зад него стои Юджиния, още преди да се обърне и да я види в сребристата лунна светлина.
— Сайръс! — възкликна тя и се сгуши в яката на белия хавлиен халат. — Стори ми се, че те чувам да обикаляш из антрето. Случило ли се е нещо?
— Не. Просто проверявах ключалките. Сигурно съм те събудил, когато съм излизал от стаята.
— Не можех да заспя.
— За Нели ли си мислиш?
— Не — Очите й бяха загадъчни, премрежени, дълбоки. — Мислех си за теб.
«Това е добре», рече си детективът, доволен, че тя не може да заспи, погълната от мисли за него. Знакът беше доста насърчителен.
— И какво си мислиш за мен?
— Питах се какво е станало, когато накрая си издирил баща си.
Ядоса се, че не е предвидил този въпрос. Беше умувал дали Юджиния е слязла, за да го повика в леглото си. И това ми било детектив! Сайръс се зачуди дали да не се качи в стаята си и да прочете отново Глава тринайсета от наръчника за детективи.
Отиде при следващата френска врата и провери бравата.
— Защо реши, че съм го издирил? — попита той.
— Просто не си представям, че не си го потърсил. Обзалагам се, че си държал да намериш отговорите. И да затвориш книгата.
Сайръс се загледа през прозореца.
— Би могло да се каже, че това бе първият случай, когато издирвах безследно изчезнал човек. Няколко месеца след смъртта на баба и дядо реших да го потърся. Бях две години по-голям, отколкото сега е Рик. По онова време не бях наясно какво да направя, за да успея. Отне ми цяла година и половина.
— Но накрая го откри, нали?
— Живее в Южна Калифорния. Беше съдружник в голяма адвокатска кантора. Две деца. И двете са завършили частни училища и университети. И двете са станали адвокати. Като баща си.
— Ясно.
— Членува в извънградски клуб, където доста кинозвезди си играят голфа. Родителите му са богаташи, родителите на жена му са още по-богати и от тях. И той се впусна в политиката.
— Знаеш ли как се казва?
— Закъри Еланд Чандлър.
Юджиния подсвирна.
— Конгресменът ли?
— Да. Сега се е кандидатирал за Сената. Още от самото начало на своята политическа кариера се осланя на подкрепата на хората със старовремските семейни ценности, непрекъснато повтаря, че всеки трябва да поема лична отговорност.
— Виж ти!
— Ирония на съдбата, нали?
— Ходил ли си при него да му кажеш кой си?
— Не виждах защо да го правя. Той така и не ме потърси и реших, че едва ли изгаря от желание да му се изтърсвам като гръм от ясно небе на вратата.
— Доколкото си спомням, борбата на тези избори е много ожесточена.
— Да.
— И ти би могъл да опропастиш политическата му кариера. Отсега си представям огромните заглавия по първите страници на вестниците: «Изоставеният син на консерватор, кандидатирал се за Сената, дава пресконференция».