— Нямам намерение да давам пресконференции.
— То оставаше да даваш — засмя се младата жена. — Е, поне знаеш кой е баща ти. Той не е обвит в пълна тайна.
Сайръс загледа как дърветата се притискат едно о друго, та лунната светлина да не прониква през гъстия им клонак.
— Какви ги приказваш! Как да не е обвит в тайна? Днес разбрах, че Чандлър е пратил в родния ми град частен детектив. Май се опитва да ме издири.
Известно време Юджиния мълча, след това попита:
— А ти искаш ли да те намери?
— Не знам. Но както личи, може би няма да имам избор. Големият въпрос е защо е тръгнал да ме търси след толкова години.
— Нямаш ли някакви предположения?
— Сещам се за едно.
— За какво? — попита тихо младата жена.
— Нещо го е накарало да реши, че заплашвам бъдещето му в политиката. Може би се опитва да ме намери, за да се споразумее с мен, вместо да чака да го изненадам в гръб.
— Да се споразумее ли? В какъв смисъл?
— Може би ще ми предложи пари, за да отричам, че съм му син. Няма никакви документи, които да го удостоверяват. Мама не е вписала името му в рожденото свидетелство. Умря, без да разкрие името му пред баба и дядо, пред когото и да било.
— Може да се направи генетичен тест — вметна Юджиния.
— Сигурно ще се помъчи да ме подкупи, за да не се подлагам на такъв тест — засмя се тъжно детективът.
— Осланяш се само на догадки, Сайръс. Ами ако баща ти иска съвсем друго? Например да те намери, за да се запознае с теб?
— Ако е искал да се запознаем, е щял да ме потърси много отдавна. Има някаква причина да го прави точно сега. И трябва да разбера каква е тя.
— Чандлър, сигурно си прав. Но дали междувременно да не си легнем?
Той се извърна и я погледна в лицето.
— Моля?
Тя се засмя и му протегна ръка.
— Късно е. Хайде да се качваме горе. Трябва да поспиш, аз също.
Сайръс усети как го плисва топлина, разсеяла студа в душата му.
— За какво говорим, за едно или за две легла?
— За едно.
Той тръгна към нея — едвам сдържаше възбудата си.
— Твоето или моето?
Юджиния прихна и смехът й го плисна като искрящ поток.
— Изненадай ме! — рече тя.
— Вече си мислех, че така и няма да доживея да ме помолиш — каза Сайръс и обзет от неудържимо ликуване, я грабна на ръце и я понесе към вестибюла.
После тръгна нагоре по стълбата, а Юджиния се засмя отново.
— Май навремето съм виждала такава сценка в един филм.
— Така ли? И там ли мъжът беше кавалер като мен?
В премрежените и очи проблесна сексапилната алхимия на женското очакване. Тя го докосна по ризата на ананасчета.
— Изобщо не може да се мери с теб — каза Юджиния.
Тя се събуди призори, усетила, че Сайръс е приседнал на крайчеца на леглото. Първото, което видя, щом отвори очи, бе ужасяващият белег отзад на рамото му. Докато се бяха любили, го бе напипала с пръсти, но сега го виждаше за пръв път. Предния ден, когато бе станала от леглото, Сайръс още бе завит с чаршафа.
— Това ти е от онзи път, когато Деймиън е стрелял по теб, нали? — попита Юджиния, после се подпря на лакът и докосна съвсем лекичко старата рана.
— Знаеш и това, а?
— Да. Научих го заедно с другото, което Сали Уорън откри за теб.
Той я хвана за ръката, обърна я и я целуна по китката.
— Вече ти казах, че навремето съм имал много неприятно изживяване, свързано с оръжие.
— Раната наистина е ужасна. Сигурно те е боляло нетърпимо.
Той се смръщи.
— Трябваше снощи да легна с ризата. Такъв белег може да попари и най-страстните желания.
— Не ставай за смях! — Юджиния седна по турски под завивката. — Ако и аз имах стара рана като тази, ти щеше ли да се притесняваш?
— Не, разбира се — отвърна смаян Сайръс.
— Тогава знаеш как: се отнасям и аз към белезите ти — рече припряно младата жена. — Но наистина се притеснявам, като си помисля какви кански болки си изтърпял. За пръв път се убеждавам с очите си какво са ти причинили. Истинско чудо е, че не са те убили.
Лицето му се поуспокои.
— Оттогава е минало много време. Било каквото било.
— Как много време? Минали са някакви си три години!
— Не се притеснявай, няма ми нищо — усмихна се той.
— Но този негодник е стрелял по теб в гръб! Опитал се е не само да те убие, но и те е нападнал по възможно най-подлия и недостоен начин. Какъв страхливец!
— Тихо! — долепи Сайръс връхчетата на пръстите си до устните й. — Ще събудиш Рик.
— Но…
Той махна пръсти от устните й и я целува, докато младата жена не се отпусна върху възглавниците. Сайръс също легна и й я притисна в обятията си. Топлото му, едро тяло я изпълни с наслада, пронизала я чак до пръстите.