— Помниш ли как ти казах, че мога да ти устоя сексуално? — прошепна Юджиния.
— Да — отвърна Сайръс и обхвана с длани лицето й. Очите му проблясваха на изгревната светлина. — Да не си променила мнението си?
— Не съвсем — рече младата жена и прокара пръсти през косата му. — Но се питах дали не искаш да се пробваш отново?
Той се засмя тихичко и гърленият чувствен звук я обгърна като топъл мед.
— Както казваше дядо ми Боу, ако първия път удариш на камък…
— Опитай пак.
— Сякаш си познавала дядо — ухили се Сайръс.
— Казах го наслуки. Обясних ти вече, имам безпогрешна интуиция.
— Помня — отвърна той и погледна през прозореца. — И да уважавах дядо, смятам да отложа опита за довечера.
С очевидно нежелание се дръпна и стана от леглото. Юджиния го загледа как облича пъстрата хавайска риза, която през нощта беше метнал на пода. Докато си я слагаше, широките му рамене се движеха леко и мощно.
На Юджиния й се виждаше странно, че той е в спалнята й. Не можеше да откъсне очи от него. Ведрата, уверена мъжественост, която Сайръс излъчваше, прикова всичките й сетива.
— Връщаш се в стаята си заради Рик, нали? — попита младата жена.
— Сигурно се е досетил, че спим заедно, и в това няма нищо лошо — отбеляза Сайръс, докато взимаше мокасините си. — Но искам той да знае, че съществува и такова нещо като дискретност и взаимна тактичност. Един мъж не се перчи с любовницата си пред момче, току-що навършило осемнайсет години.
Тя се усмихна.
— И това ли го знаеш от дядо си Боу?
— Не, сам стигнах до този извод — отвърна детективът и се запъти към вратата.
— Сайръс!
Той се обърна и зачака.
— Искам да ти кажа за това момче, току-що навършило осемнайсет години — рече Юджиния.
Лицето му помръкна.
— Излишно е да ми напомняш. Днес трябва да намеря начин да изгладя нещата между нас. Но не знам как да подходя.
— Опитай се да му покажеш, че вече не го възприемаш като дете.
Сайръс я гледа дълго и напрегнато.
— Нима според теб проблемът е в това?
— Оставам с впечатлението, че си му бил като баща толкова дълго, та не си даваш сметка, че си си свършил работата.
— Работата ли?
— Ами да! Помогнал си му да стане мъж. И мисля, че Рик иска да се отнасяш с него като с мъж.
Известно време Сайръс мълча, после кимна.
— Май си права. Както личи, Рик вече няма нужда от мен.
Тя се свъси, доловила в гласа му странен отглас от дълбоко погребана тъга.
— Той вече не се нуждае от закрилата ти, не се нуждае и да му показваш как да бъде мъж, но ти гарантирам, че има нещо, от което се нуждае много повече. И ще се нуждае от него до края на живота си.
— И какво е това нещо?
— Твоето уважение.
Сайръс я гледа дълго.
— Добре, разбрах те. Ще се видим на закуска.
Глава петнадесета
Застанала до витрината в галерия «Полунощ», Юджиния държеше в ръце стъклената фигурка в ярки жълти, червени и тюркоазни тонове. От изкусителните извивки струеше светлина.
— Красива е — прошепна тя по-скоро на себе си, отколкото на Фенела, която я наблюдаваше иззад щанда.
— Безспорно. Нарекъл я е «Слънце».
— Местен художник ли е? — попита Юджиния и я погледна.
— Да. Джейкъб Хюстън. Споменах ви за него онзи ден, когато идвахте. Живее на Крийк Роуд, пак там е и ателието му.
Юджиния занесе скулптурата на щанда и я остави много внимателно.
— Ще я купя.
— В «Лийбрук» ли ще я изложите? — засмя се галеристката.
— Не. Взимам я за личната си колекция. Но сигурно през есента ще я включа и в годишната изложба, на която музеят представя произведения на изкуството от стъкло, създадени от съвременни художници.
— На изложба «Острието» ли? — ахна с разширени очи Фенела.
— Точно така — Юджиния отвори портмонето си и извади кредитната карта. — Бих искала да видя и други творби на Хюстън.
— Сериозно ли говорите?
— Съвсем сериозно — потвърди младата жена и подаде кредитната карта.
— Джейкъб ще се зарадва много — каза Фенела, както натискаше бутоните на касовия апарат.
— Ще ми се и да поговоря с него — допълни Юджиния и загледа как галеристката опакова старателно фигурката в няколко пласта дебела амбалажна хартия. — Ще ме упътите ли как да намеря ателието му?
— Крийк Роуд е на около два километра извън града. След знака завийте наляво. Къщата на Джейкъб се намира на около още два километра оттам. Но се подгответе. Кибритлия си е. Избухва с повод и без повод. Освен когато работи със стъкло. Тогава е хладен като изстуден чай в летен ден.