— Благодаря ви — рече Юджиния и взе пакета.
— Добре ли прекарвате в Стъклената къща?
— Много добре. Гледката е невероятна.
— Да, чувала съм.
Юджиния се взря в галеристката.
— Никога ли не сте ходили там?
— Адам Давънтри канеше на купоните си само художници — в очите на Фенела се мярна отвращение. — Беше направо побъркан по тях. Обичаше да се обгражда с художнички, да спи с тях, да ги гледа как рисуват.
— Ясно — отбеляза Юджиния и си помисли, че трябва да мери всяка, своя думи. В съзнанието й изневиделица изникна тъмната галерия, пълна с работи на бившите любовници на Давънтри. — Да ви призная, и аз съм чувала нещо такова. Както личи, си е падал женкар.
— Преспал е с почти всички художнички на острова и с някои от художниците също.
Юджиния си рече, че сега е моментът да потвърди клюката за Ронда Прайс, казана им от Хедър.
— Включително и с художничката, чиято картина купих ли?
— Клетата смешна Ронда не се задържа дълго — подметна ехидно галеристката. — Давънтри реши, че не била талантлива. Държеше да спи само с истински таланти. Но и да срещнеше истински талант, не го разпознаваше.
— От думите ви излиза, че е бил глупак — пророни тихо Юджиния. — И наистина, не е видял, че Ронда Прайс е невероятно кадърна.
В очите на галеристката проблесна уплаха, последвана за миг от нещо като гняв. Но тя бързо го сподави.
— Да, глупак си беше.
— И дори малко болен.
Фенела стисна устни.
— Е, за мъртвите или добро, или нищо. Интересно за колко ли време изпълнителите на завещанието ще успеят да продадат Стъклената къща. Съмнявам се, че има много кандидати, които ще поискат да купят тази чудесия.
— Да, ще е трудно — съгласи се Юджиния, сетне отиде при вратата и я отвори. — Къщата е скъпа за поддържане.
След това излезе навън. Изненада се, че се чувства тъй облекчена, след като се е махнала от галерията. Уж имаха с Фенела много допирни точки, а тя не й беше никак симпатична. Беше много злобна. И злобата й отчасти бе насочена срещу Давънтри. Галеристката очевидно му имаше зъб задето не я е канил на прословутите си купони.
Юджиния погледна към кея и забеляза, че малкият частен ферибот току-що е пристигнал. Пет автомобила и неколцина пътници без коли се готвеха да слязат на брега. Първият талаз сутрешни туристи всеки момент щеше да се изсипе на острова.
Младата жена прекоси улицата и под флагчетата на фестивала на изкуствата, носещ името на Давънтри, се запъти към мястото, където беше оставила тойотата. Отвори вратата и се качи зад волана. Остави много внимателно скулптурата на Джейкъб Хюстънъху седалката до себе си. Тъкмо да завърти ключа и да запали двигателя, когато покрай нея мина тълпата пътници, слезли от ферибота. Юджиния застина, съгледала зад кормилото на малка кола русолява жена, която й се стори позната.
Ронда Прайс се беше върнала на острова.
«Дотук беше с прочутия професионализъм на детективска фирма Колфакс», помисли младата жена. Ронда Прайс трябваше още да е в болницата.
Юджиния запали рязко двигателя и се приготви да подкара след Ронда.
Изчака яда стигне края на улицата и да завие по шосето. Сетне отби от тротоара и я последва на, както й се струваше, безопасно разстояние. Нямаше смисъл да се доближава и да привлича вниманието й.
Едва ли друг път щеше да й се отвори такава възможност да я притисне с въпросите си за картините от поредицата «Стъкло» на Нели.
След двайсет минути вече караше по изровения тесен път, свършващ едва ли не пред входната врата на Ронда. Малкият автомобил бе спрян пред къщата. Багажникът беше отворен. Юджиния спря до автомобила на Ронда, слезе и отиде при вратата, която зееше. Спря на стъпалото и надзърна в тясното антре. Тракането на чекмеджета, долитащо откъм спалнята, й подсказа, че стопанката трескаво си стяга багажа. Юджиния почука. Но не получи отговор и влезе вътре. Отиде при вратата на спалнята.
Ронда беше там — мяташе, както й падне, дрехите в два очукани куфара.
— Нима заминавате толкова скоро? — попита вежливо Юджиния.
Ронда изпищя сподавено и се обърна. В очите й се мярна неприкрит ужас, изместен от гняв, когато тя видя пред себе си Юджиния.
— Вие!
— Аз — отвърна тя, после се подпря на рамката на вратата и кръстоса ръце. — Именно аз се хвърлих от кея да ви спасявам.
— Хич не си въобразявайте, че ще седна да ви благодаря — тросна се Ронда и след като се обърна към гардероба издърпа рязко следващото чекмедже. — Нямам време да ви изказвам бездънната си признателност. Трябва да хвана следващия ферибот.
— Защо?
— Защо ли? — Ронда грабна от чекмеджето няколко пуловера. — Защото онази вечер някой се опита да ме убие. Ето защо! И нямам намерение да стоя тук и да чакам да повтори.