— Как се казва приятелят ви?
Ронда стисна зъби.
— Не ви влиза в работата. За нищо на света няма да забърквам и него.
— Искам само да си поговорим. Моля ви, Ронда!
— И дума да не става! Не искам да загазва и той — отсече Ронда и метна смачканите на топка блузи в куфара. — Ще изпусна ферибота. Трябва да се махна оттук!
— Разкажете ми за Нели Грант!
— Няма нищо за разказване.
— Ревнували сте я.
— За кратко — сви устни жената. — Мен ако питате, тя бе поредната му жертва. Давънтри се смяташе за ценител на художниците. Обичаше да ги открива точно както откриваше нови образци за колекцията си от стъклени произведения на изкуството. А щом измъкнеше от тях всичко, каквото искаше, ги захвърляше като парцал.
— Знам.
Ронда се извърна рязко.
— Познавахте ли Адам Давънтри?
— Бегло. Но отношенията ни бяха делови, а не лични — известно време Юджиния мълча, сетне уточни: — Именно аз го запознах с Нели.
— Направили сте й мечешка услуга, така да знаете!
— Да — пое си въздух тя. — А сега нея я няма и аз искам да разбера какво точно й се е случило.
— Не гледайте мен — тросна се Ронда, после смъкна куфарите от леглото и ги стовари на пода. — Доколкото знам, е паднала от лодката, докато се е връщала на острова. Но щом сте й били чак такава добра приятелка, ще ви дам другата картина от поредицата «Стъкло», която намерих, на мен вече не ми трябва.
Юджиния я загледа как отива при тоалетката и бръква зад нея.
— Наистина ли не се досещате кой ви е ударил онази вечер?
— Не — Ронда извади картината и я подпря на стената. — Но стигнах до извода, че цялата тази история вероятно е свързана с онова, което се случи в Стъклената къща вечерта, когато умря Давънтри. Което ще рече, че трябва да се махна час по-скоро оттук.
— И вие ли бяхте на онзи купон?
— Естествено. Всички бяхме там. Всички наивни художници, с които Давънтри се държеше като с домашни любимци. Всички тайничко се надявахме, че някой от неговите проклети ценители ще ни забележи. Божичко, колко глупави сме били!
Юджиния вдигна бавно картината.
— Какво се случи онази нощ?
— Адам Давънтри падна по стълбата и си счупи врата.
— Това го знам. Било е нещастен случай.
— Така ли мислите? — попита Ронда и грабна куфарите. — Няма да се изненадам, ако някой му е помогнал да се търкулне по стълбите.
— Но кой ще иска да го убива?
— Погрешен въпрос, госпожице Суифт. По-правилно е да попитате кой не би искал да го убие?
Понесла куфарите, жената се насочи като хала към вратата на спалнята. Юджиния я последва по коридора.
— Нима смятате, че някой се е опитал да ви убие, защото онази вечер в Стъклената къща сте видели нещо, което не е трябвало да виждате?
— Може би — Ронда остави куфарите в хола и започна да мята в един кашон тубичките с боя и четките. — На онези купони в Стъклената къща всички му отпускаха края. Не е изключено някой да се е промъкнал незабелязано, да е бутнал Адам по стълбата и после да се е изнизал, без да го усети никой.
— Знаете ли нещо, с което бихте могли да сте опасна за убиеца?
Жената я погледна презрително.
— Ако имах някаква представа за това, щях да се досетя и кой онази вечер ми счупи главата и ме бутна във водата.
Вдигна кашона и го понесе към колата. Юджиния също излезе, на входната врата и загледа как Ронда намества кашона в отворения багажник.
— Има един човек, с когото бих искала да поговорите — каза Юджиния, когато жената мина покрай нея, за да изнесе и куфарите. — Частен детектив. Има охранителна фирма. Той може да ви помогне.
— Без мен — отсече Ронда и помъкна куфарите към вратата. — Няма да говоря с никого. Махам се оттук!
Юджиния отвори дамската си чанта и извади една от визитните си картички.
— Ако размислите, обадете ми се в Стъклената къща. Ще уредя моят приятел да ви помогне.
Ронда присви очи.
— Този ваш приятел е мъжът, с когото сте отседнали в Стъклената къща, нали? Великанът с шарените хавайски ризи?
— Да, той. Но на ваше място не бих избързвала със заключенията само защото си пада по хавайските ризи. Той притежава преуспяваща детективска фирма. Наистина.
Жената се ухили.
— Не се обиждайте, но предпочитам да не се възползвам от предложението.
Затръшна капака на багажника, качи се зад волана и завъртя ключа на двигателя. После, без дори да се обръща, подкара малката кола към пътя. Юджини я гледа отчаяна, докато тя се скри зад завоя. Отиде при тойотата и отвори вратата. Сложи внимателно картината на Нели зад предната седалка.