Забеляза пакета, който бе оставила на седалката до себе си, чак когато завъртя ключа, за да запали двигателя. Формата му беше променена.
Стъклената фигурка беше счупена.
Юджиния се пресегна бавно и вдигна пакета. На гърлото й заседна буца, когато чу как парчетиите натрошено стъкло потракват в кафявата амбалажна хартия.
Човекът, счупил стъклената фигурка на Джейкъб Хюстън, беше оставил и бележка. Бе надраскана с едри печатни букви върху лист от скицник.
Писмото бе кратко: «Оставете я на мира. Махнете се от острова, докато все още сте в състояние да го направите.»
Глава шестнадесета
Още щом видя Юджиния, която стоеше на алеята пред къщата на Ронда Прайс и държеше нещо, наподобяващо голям смачкан хартиен пакет, Сайръс разбра, че я е сполетяла неприятност.
Както винаги с Юджиния, и този път се оправдаваха най-големите му страхове.
Юджиния чу джипа и вдигна глава — от лицето й личеше, че е много притеснена.
— По дяволите! — промърмори Сайръс, после спря и отвори рязко вратата. — Какво търсиш тук?
— Щях да те питам същото. Ронда Прайс се върна на острова.
— Знам. Току-що се разминахме, караше като луда към града.
Юджиния присви очи.
— А как така не си разбрал, че са я изписали от болницата?
— Преди около двайсет минути ми се обади Куинт — отвърна Сайръс и докато вървеше към нея, огледа пакета в ръцете й. — Каза, че тази сутрин е излязла от болницата.
— Не се сърди, но нямаше да е лошо твоят оправен екип да ни предупреди предварително. Добре, че ми провървя и я видях, когато слизаше от ферибота. Ако бях минала пет минути по-рано или по-късно, щях да я изтърва.
— Ронда не си е направила труда да съобщи, че напуска болницата, просто се е вдигнала и е излязла през входа за спешни случаи. Докато съобщят на Куинт, тя вече се е качила на ферибота.
Юджиния вдигна вежди.
— Колко плащаш на твоите хора, Сайръс?
— Както личи, твърде много.
Нямаше смисъл да й обяснява, че е направил Куинт на нищо, когато е разбрал, че Ронда се е изнизала от болницата, без да я усети никой. Рядко си изпускаше нервите пред своите подчинени. Това, че днес сутринта е побеснял заради нещо, което не бе чак толкова важно, само идваше да подскаже наред с другото, че не е господар на положението. Юджиния сбърчи чело.
— А как разбра къде да ме намериш?
— Елементарно, драга ми Суифт! Щом научих, че Ронда е тръгнала насам, се сетих, че си излязла на пазар. Тогава в миг получих нещо като прозрение.
— Виж ти!
— Като се има предвид, че напоследък ми върви страхотно, отсъдих, че няма начин вие двечките да не се засечете в града. Знаех и че ако видиш Ронда, няма да пропуснеш случая да я попритиснеш до стената. А когато не намерих нито твоята, нито нейната кола на паркинга при пристанището, веднага дойдох тук да видя какво става.
— Логично — кимна младата жена.
— И на мен ми се стори логично. А сега разправяй какво, по дяволите, става тук!
— Освен другото научих, че онази, първата вечер сме гонили из Стъклената къща Ронда, която се е промъкнала вътре.
— Ох, да му се не види! — възкликна детективът и реши да не обръща внимание на високомерните нотки, прозвучали в гласа й. — Сигурна ли си?
— Тя сама си призна. Обясни, че това било вторият път след смъртта на Давънтри, когато влизала в къщата. Искала да вземе картините от поредицата «Стъкло» на Нели. Знае, че са общо четири. Взела е две.
Сайръс се позамисли.
— Значи ли, че знаем къде са три от четирите платна.
— Точно така. Първата е в хола вкъщи, втората купих в галерия «Полунощ», а колкото до третата, Ронда току-що ми я даде.
— Защо ли е била толкова щедра?
Юджиния направи физиономия.
— Вероятно е решила, че всичко, свързано със Стъклената къща, носи нещастие.
— Може би е права. Каза ли и друго, което да представлява интерес?
— Според нея Давънтри може би е бил убит. Смята, че някой я е ударил по главата и я е бутнал от кея, защото вечерта, когато Давънтри е умрял, тя е видяла в Стъклената къща нещо, което не е трябвало да вижда.
— Ясно. А досеща ли се какво може да е това нещо?
Юджиния го погледна сърдито.
— Не.
— С други думи, си е изсмукала от пръстите някакви небивалици, колкото да обясни защо е паднала от кея. И твърди, че бяга заради това. Защото я е страх, че пак ще се опитат да я убият.
— Звучи доста неправдоподобно — въздъхна младата жена.
— И налудничаво — добави Сайръс, после се облегна на калника на джипа и кръстоса ръце. — Сигурно ще е интересно да видим къде ще иде сега Ронда и какво ще предприеме.
Юджиния се усмихна престорено.
— Дано този път детективска фирма «Колфакс» се справи с предизвикателството да проследи Ронда Прайс.