— Надявам се да се справи, инак ще се наложи да назнача теб и да ти възложа случая — засмя се Сайръс и погледна пакета, който тя държеше. — Това какво е? Нещо от галерията на Фенела Уийкс ли?
— Да. По-скоро беше. Това е венецът на детективския ми труд тази сутрин — отвърна тя и завъртя пакета в ръцете си, при което стъклото издрънча.
— Вече е счупено?
— Помогнаха ми. Беше на предната седалка в колата. Някой го е натрошил на парченца, докато съм била вътре в къщата. Който го е сторил, е бил така любезен да ми остави бележка, където обяснява защо си е направил този труд.
Юджиния му подаде с широко движение листа от скицника. Сайръс го погледна и изтръпна.
— Ох да му се не види!
— Това изразява всичко. Какво ще кажеш, Шерлок?
— Нищо добро, това е сигурно — вдигна той очи. — При всички положения бележката е лична.
Юджиния вдигна вежди.
— Това го виждам и без теб. Беше на предната седалка в колата.
— Друго имах предвид. Тук пише: «Оставете я на мира.» Който я е написал, иска не само да се махнеш от острова. Той се опитва да предпази и Ронда.
— Това е ясно — тя се взря озадачено, с присвити очи в него. — Защо смяташ, че е «той».
— Би могло да е и жена — призна детективът. — Но се съмнявам. Почеркът ми прилича на мъжки. При всички положения явно става дума за връзка. Куинт ми каза, че никой не е ходил на свиждане на Ронда в болницата, но на два пъти по телефона се е обаждал мъж, който се е интересувал от състоянието й.
— И тя ми спомена за някакъв свой приятел — сбърчи чело Юджиния. — Давънтри му бил казал за картините на Нели. От него била разбрала, че платната в поредицата «Стъкло» са четири.
— Спомена ли ти някакво име?
— Не. Обясни, че не искала да забърква и него.
— И той ли е художник?
— Според мен, да — потвърди Юджиния и почука с пръст по пакета в ръката си. — Писмото е върху лист, откъснат от скицник.
И двамата погледнаха бележката.
— Художник, значи — проточи бавно детективът и се замисли. — От тукашните. Явно е бил в града, видял е как фериботът пристига и ви е проследил дотук.
Младата жена се вгледа в намачкания пакет.
— Който и да го е направил, ще му го върна тъпкано. Да ми съсипе хубавата фигурка на Джейкъб Хюстън!
— Кой е този Джейкъб Хюстън? — попита разсеяно Сайръс.
— Художникът, който е направил това. Или по-точно, остатъците от него. Фенела Уийкс ни спомена за Хюстън, помниш ли?
— Смътно. Художник, който работи със стъкло?
— Да. И е много, много добър. Иска ми се, преди да си тръгна от острова, да видя и други негови творби. Смятам през есента да ги включа в изложбата «Острието» в музея «Лийбрук». Хюстън притежава невероятен усет към интуитивните органични форми. Техниката му също е отлична. Цветовете му са феноменални — добави Юджиния и млъкна. — Отегчавам ли те, Сайръс?
— Извинявай. Разсеян ли бях?
— Ами да.
Той сви рамене.
— Случва се понякога. Смятам да си поговоря с човека, написал бележката.
— Как ще го намериш?
— Сигурно е чакал в града да пристигне фериботът.
— Е, и? — свъси се младата жена. — А, да, разбрах. Смяташ, че е бил в града, докато аз съм била в галерията на Фенела.
— Да.
— Островът е съвсем малък — отбеляза тя развълнувано.
— Ако Ронда има връзка с някого, би трябвало всички да знаят.
— Да.
— И сигурно не е кой знае каква философия да разберем кой е.
— Направо си е фасулско — усмихна се Сайръс. — И понеже е съвсем просто, смятам, че ще се справя и сам. Ще отскоча до града и ще науча името.
— Ще дойда с теб.
— Нека да отида сам — настоя детективът.
— Не е ли все едно дали ще дойда и аз?
— Вероятно е все едно. Но предпочитам да го свърша сам. Според мен така ще бия по-малко на очи.
— Глупости — Юджиния отвори вратата на тойотата, седна зад волана и затръшна пак вратата. — Ще карам след теб.
— Ама разбира се — подсмихна се Сайръс и хвана края на покрива на колата. — Наистина няма да ни забележи никой. Изсипваме се цял керван от автомобили в града и започваме да подпитваме, без много, много да се церемоним, за Ронда Прайс и приятеля й. И никой няма да ни усети.
— Мога да бъда и тактична.
— Не се и съмнявам, Юджиния, но зарежи тази работа. Нека ида сам. За днес направи повече от достатъчно. Ако и занапред проявяваш самоинициатива, както направи тази сутрин, нищо чудно да пратиш по дяволите всичко още преди да сме се добрали до нещо, което да ни свърши работа. Остави на мен. В случай че си забравила, нека ти напомня, че това ми е професията.
— Да не би да те е страх, че ако започна да разпитвам за Нели, ще ти съсипя разследването за чашата на Хадес?