Той стисна неподдаващия се метал на автомобила с такава сила, че се запита дали не е пробил дупки в него.
— Това, че не ми вярваш, не допринася за добрите ни работни отношения.
— Мен ако питаш, отношенията ни са си много добри — възрази Юджиния, после завъртя раздразнено и рязко ключа. — Знам много точно какво търсиш, знам и каква роля си ми отредил.
— Бих могъл да кажа абсолютно същото и за теб. Не само аз съм тук, на острова, с тайна задача.
Очите й припламнаха гневно.
— За какво намекваш?
— Ами за това, че си готова да спиш с мен, въпреки че не ми вярваш. Бих искал да знам защо.
— Ами защото ти… — подхвана тя, но се ядоса толкова много, че млъкна насред думата. — Само не ми казвай как смяташ, че спя с теб само защото се надявам да станеш по… по-отзивчив и да ми помогнеш.
Сайръс стисна покрива на колата, с все сила, сякаш смяташе да я вдигне с една ръка във въздуха.
— Защо тогава спиш с мен?
Тя му се усмихна опасно.
— Пък аз си въобразявах, че си си отговорил на този въпрос така, както ти отърва. Не помниш ли, не аз, а ти пръв започна да твърдиш, че не съм можела да ти устоя сексуално?
— Готов съм да го твърдя и сега, но се опасявам, че твърденията ми вероятно няма да издържат.
— Блестящо наблюдение. Я ми кажи, господин Холмс, как стигна до този зашеметяващ извод?
Той присви очи.
— Кой знае защо, не си представям, че ще спиш с мъж, на когото не вярваш, дори и да не можеш да му устоиш сексуално.
— Не, не, не, драги ми Холмс, тук грешиш — отбеляза Юджиния и дръпна рязко скоростния лост. — Бих могла да допусна грешката да спя с мъж, на когото не вярвам. Всяка жена би могла да допусне такава грешка.
— Наистина ли?
— Ами да. Но едно е сигурно: че с такъв мъж не бих стигнала до оргазъм.
Юджиния натисна с все сила педала за газта. Тойотата потегли рязко назад. Сайръс бързо пусна покрива и се дръпна, та Юджиния да не изтръгне ръката му от рамото.
— Постарай се да не ме излагаш още повече, Куинт — каза Сайръс по клетъчния телефон, докато лъкатушеше с джипа по тесния криволичещ асфалтиран път към града. — Да ти призная, госпожица Суифт не е в див възторг от детективска фирма «Колфакс».
— Не се притеснявай, ще намерим тази Прайс. Стредли вече пътува към Сиатъл.
— Жалко, че още не сме открили клон и в Сиатъл.
— Ще се справим и от Портланд, Сайръс. Стига си се притеснявал за всичко.
— Откриете ли я, да ми съобщиш незабавно, чу ли!
— На всяка цена — известно време Куинт мълча. — Извинявай за гафа сутринта.
— Не го прави на въпрос. Но внимавай да не се повтаря.
— Няма.
Сайръс се поколеба.
— Нещо ново върху файла «ZEC»?
— Вчера детективът, нает от Чандлър, си е тръгнал от Секънд Чанс Спрингс. По всяка вероятност се е върнал в Лос Анжелис. Вече знае, че преди трийсет и пет години Джесика Колфакс е родила дете. Няма да му отнеме много време да го издири.
— Все си мисля за това — рече Сайръс. — Има само една логична причина точно сега, след толкова години. Чандлър най-неочаквано да реши да ме потърси. Стигнал е до извода, че по един или друг начин ще осуетя избирането му в Сената.
— Но защо след толкова време ни в клин, ни в ръкав ще реши, че го застрашаваш?
— Може би някой го изнудва.
В другия край на линията за кратко настъпи тежко мълчание.
— Ти си единственият човек, който би могъл да го изнудва, а ние знаем прекрасно, че не го правиш.
— Ами ако някой се е натъкнал случайно на истината и е решил да се възползва от информацията? — предположи Сайръс.
— Възможно е. Но се съмнявам. Както гледам, шефе, отпуската ти не е от най-приятните!
— Това пък откъде ти хрумна? Прекарвам си чудесно. Добре, че ми напомни, ще ти пратя и картичка — засмя се Сайръс и прекъсна връзката.
«Бих могла да допусна грешката да спя с мъж, на когото не вярвам. Но при всички положения не бих стигнала до оргазъм с него.»
Сайръс се съсредоточи, опитвайки се да проникне в заплетената логика в загадъчните думи на Юджиния. Но после се отказа. Единственото, което разбра, бе, че тя му вярва, но не безрезервно. Вярва му, докато той намери чашата на Хадес.
Каза си, че все ще го преживее някак.
Още умуваше над сложната мисъл на Юджиния, когато влезе в града. Затърси къде да паркира. Бързо намери свободно място.
Спря до тротоара пред кафене «Неонов залез» и слезе лениво от джипа. Бе достатъчно да хвърли поглед към пристанището, за да види, че фериботът, с който Ронда Прайс се отдалечаваше от острова, вече е потеглил и се е превърнал в смътен силует на хоризонта.
Сайръс се обърна и влезе в кафенето. Младичката сервитьорка е прибрана на конска опашка коса обслужваше двама туристи. Детективът си спомни, че момичето се казва Хедър. Келнерката му се усмихна и когато той седна на барплота, му извика весело: