— Идвам ей сега.
Сайръс зачака търпеливо тя да се освободи и да вземе поръчката.
— Помня, помня. Кафе без захар, нали? — попита момичето, след като заобиколи плота и застана от вътрешната му страна.
— Точно така. Не си падам по еспресото и капучиното — той погледна пастите и сладкишите, наредени на пирамидка под прозрачен пластмасов похлупак. — Тези понички пресни ли са?
— Горе-долу — сбърчи тя носле.
— Ще се престраша да изям една.
— Ваша работа рече момчето и вдигна похлупака. — Вземете си.
— Благодаря.
Хич не му се ядяха понички, но много отдавна бе научил, че кой знае защо, хората стават по-приказливи, ако имат насреща си човек с пълна уста. Взе си поничка без пълнеж и отхапа.
— Къде е приятелката ви? — попита небрежно Хедър, докато му сипваше кафе. — Май сутринта я видях.
— Беше дошла на пазар. Но се прибра в Стъклената къща. На гости ни е дошъл моят племенник.
Момичето се оживи.
— Сигурно е онова симпатично момче, което вчера следобед слезе от ферибота.
Сайръс се усмихна, както дъвчеше поничката.
— Както гледам, не пропускате никого, който слиза от ферибота.
— Невъзможно е да не видя пътниците.
— А тази сутрин видяхте ли Ронда Прайс?
— Аха. Но тя пак замина с последния ферибот.
— Като че ли не я свърта тук.
— И аз съм с такова впечатление — потвърди Хедър и остави пред него чашата кафе. — Тъжна работа.
— Както й е тъжното?
— Ами и той беше тук. Видя я как се качва с колата на ферибота, започна да й маха, но тя не го забеляза. — И си замина.
— Значи някой я е чакал, така ли?
— Джейкъб Хюстън. Художник е. Мъчно ми е за него. Много държи на Ронда, но тя го смята само за приятел. А ето че сега пак замина. Личи си, че клетият човек се мъчи като грешен дявол.
Сайръс си помисли, че има дни, когато новините се леят като от рог на изобилието. Запита се дали Джейкъб Хюстън знае, че е натрошил собственото си творение. Запита се още и дали заради тревогите си за Ронда той не е бутнал Адам Давънтри по стълбите.
И този сценарий бе напълно възможен точно както и другият, над който Сайръс мислеше напоследък и според който Нели Грант е инсценирала «смъртта» си, за да изчезне вдън земя, тъй като е убила Давънтри.
Изведнъж му хрумна, че най-неочаквано са се появили твърде много заподозрени в убийство, за което се предполагаше, че е нещастен случай.
Юджиния още не можеше да си намери място от яд, когато влезе в облицования с огледала атриум. Беше по-дразнена от Сайръс, но още по-ядосана беше на себе си, задето е изтърсила онази глупост за оргазма. Какво ли я бе прихванало, че да каже такова нещо?
Помисли си, че Сайръс й действа по много странен и непредсказуем начин на настроението. Реши занапред да внимава повече.
— Рик! — извика тя и спря в долния край на стълбата. — Къде си?
— Тук горе — долетя гласът му от втория етаж. — Сайръс върна ли се?
— Не. Отби се до града — Юджиния остави пликовете с покупките и се качи горе. На втория етаж се обърна и тръгна покрай парапета в посоката, откъдето се бе чул гласът на момчето. — Купих продукти за лютив боб. Яде ли ти се?
— Взе ли и чипс с кетчуп?
— Естествено — отговори младата жена и спря на вратата на библиотеката. — Какво правиш?
— Помагам на Сайръс.
Рик бе седнал по турски пред една от кантонерките до стената и преглеждаше надписаните папки. На пода до него бяха оставени химикалка и тефтер.
— И как му помагаш?
Момчето вдигна глава.
— Преглеждам вместо него някои от папките. Описвам съдържанието им. Той каза, че така ще му спестя малко време.
— Ясно — рече Юджиния и влезе в дългото помещение. — Значи правиш нещо като опис на папките.
— Би могло да се каже и така. Сайръс ми даде списък на онова, което търси.
— Наистина е решил на всяка цена да я издири тази чаша на Хадес.
— И още питаш! След онова, което се случи преди три години, той ще прави, ще струва, но ще намери чашата. И бившия си съдружник.
Юджиния се отпусна бавно на дивана до прозореца.
— Сигурно си бил някъде на петнайсет години, когато са убили жената на Сайръс.
— Да. Той не говореше често за това, но си личеше, че страда много. Веднъж мама ми каза, че според нея Сайръс се чувства виновен за смъртта на леля Кейти.
— Защото не я е опазил ли?
— Нещо от този род. Но няма никаква вина. Някакъв крадец й теглил куршума, без да му мигне окото. Така и не го намериха. По онова време Сайръс беше в болница. Не е могъл да направи нищо, за да спаси леля.