— Нали каза, че няма да говорим за баща ти!
— Вече не ти се сърдя — поясни момчето и направи физиономия. — Но ми се струва, че това не е първият път, когато си напомнил на баща ми, че е обещал нещо.
Сайръс се изправи и отиде с метъра при канапето до прозореца.
— Случвало се е баща ти да забравя. И един-два пъти да му напомня.
— Не се и съмнявам.
Детективът измери съсредоточено прозореца.
— Метър и деветдесет. Но се надявам скоро сам да разбере кое в програмата му е най-важно.
— Може да разбере. А може и да не разбере. Не го е грижа за нищо друго, освен за поредната сделка. Така да знаеш! Аз съм го знаел винаги!
— Когато и на теб ти се роди дете, внимавай да не забравяш какво си му обещал, както прави баща ти.
— Няма да забравям — отвърна тихо Рик. — Ще постъпвам като теб.
Сайръс погледна цифрите върху метъра и веднага видя, че нещо не съвпадат.
— Моля? А, да. Но аз едва ли съм най-добрият пример за подражание.
— Ти си най-добрият пример, който имам. И ще следвам него.
Сайръс не знаеше какво да каже. Усети как го плисва странна топлина. Съсредоточи се върху метъра.
— Канапето под прозореца е широко точно деветдесет сантиметра.
— Записвам — рече Рик и се зае да нанася цифрите.
Настана кратко мълчание. Сайръс намота метъра, докато момчето още продължаваше да записва мерките. След малко се прокашля.
— Но да си дойдем на думата.
— Слушам те.
— Докато разговаряхме одеве с Юджиния, ми хрумна, че след онази нощ, когато дойде да ме прибереш от полицейския участък, си направил твърде много за мен. Сигурно съм го възприемал като нещо съвсем нормално. Изобщо не съм се замислял, че си бил много зает, особено през последните три години, след като се зае да защитиш доброто име на детективската фирма.
Сайръс се извърна и го погледна в лицето.
— Каквото и да съм направил, никой не ме е насилвал. Правил съм го по собствено желание. Ти си страхотно дете. Ако някога ми се роди син, дано и той стане като теб.
Рик почервеня като домат.
— Наистина ли? Благодаря ти.
— Та за какво искаше да поприказваме?
— За децата — въздъхна Рик.
— За децата ли?
— Аз, чичо Сайръс, вече не съм дете — погледна го момчето от другия край на стаята. — Ако бях по-малък, нямаше да имам нищо против онова, което направи с татко, за да го накараш да дойде на дипломирането. Искал си да ме защитиш. Но аз вече нямам нужда от това, чу ли?
В съзнанието на Сайръс изникнаха образи от последните пет години. Той си спомни как е учил Рик да кладе огън. Да боядисва стая. Да си слага презерватив. И най-вече как да обуздава гнева и болката, причинени му от Джейк Таскър, който най-нехайно пренебрегваше задълженията си. Да, бе искал да защити Рик. Момчето бе имало нужда от него.
Но сега вече очевидно можеше да мине и без помощта му.
— Добре — рече детективът.
— Казвал си ми, че един мъж не бива да пада духом, защото другите понякога не оправдават очакванията му. Учил си ме, че най-важно е сам да си определяш надеждите и да направиш всичко възможно те да се сбъднат. Обяснявал си ми, че само така докато съм жив, ще мога да се гледам в огледалото, без да се притеснявам.
Сайръс се свъси.
— Наистина ли съм го казвал?
— Милион пъти.
— Ох, да му се не види! Точно така навремето ми говореше и дядо ми, Боу. Сигурно се превръщам, в стар мърморко.
Рик не обърна внимание на последните му думи.
— Сега вече, чичо Сайръс, мога да се грижа и сам за себе си. Ти ми предостави средствата. Остави ме да се оправям сам.
— Това означава ли, че занапред няма да ми искаш джипа?
Рик се ухили до уши. Изглеждаше така, сякаш от раменете му е паднало тежко бреме.
— Казах, че мога да се грижа и сам за себе си. Не съм казвал, че животът ми ще е със същото качество, ако от време на време не ти искам джипа.
Сайръс си отдъхна. Помисли, че не само момчето се е отървало от голяма тежест.
— Точно от това се опасявах. Хайде пак на работа! Отговарят ли цифрите на размерите в плановете на стаята?
Рик погледна чертежа, сетне и данните, които си бе записал.
— Тук всичко съвпада.
— Значи няма къде да е вместено скривалище. Хайде да видим какво е положението в голямата спалня!
— Разбира се! — Рик взе бележника и излезе след Сайръс от библиотеката. — Според мен Юджиния не вярва, че ще намериш чашата на Хадес. Смята, че само си пилееш времето.
— Виж ти! — рече Сайръс. — Значи не се притеснява да сподели с теб своето мнение.
Юджиния прояви търпение, докато приключат с вечерята. Изгреба до дъно фасула, облегна се на стола и загледа как Сайръс и Рик ядат с апетит.
Добре де, вие двамата успяхте да си свършите работата. Доколкото разбирам, не намерихте никакви несъответствия между чертежите и мерките, които взехте?