— Засега ме — потвърди Рик. — Странно, но наистина си е трудно да измерваш педя по педя всяка стая.
— Още дори не сме започнали със сутерена — добави Сайръс. — Мислех да се заемем с него след вечерята.
— И дума да не става! — стрелна го с поглед Юджиния. — Сега вече е мой ред. Дай да обсъдим какво ще правим с Джейкъб Хюстън.
— А, да. Стратегията.
— Точно така. Стратегията!
Сайръс се усмихна добродушно.
— Не бери грижа. Ще се заема с това утре сутринта.
— Не, без тия! — избухна накрая Юджиния и след като изтласка назад стола, се изправи. — Ще поговоря с Хюстън още тази вечер. Със или без професионалния ти съвет за стратегията. Той е художник. Все ще изляза на глава с него.
— Казах ти вече, ще отида аз.
— Бре! Откакто днес следобед Рик изрови чертежите, не обръщаш никакво внимание на моя случай. Мислиш единствено как ще откриеш някаква си тайна стая.
— Не пренебрегвам твоя случай, просто мисля в логична последователност. И се старая да се съсредоточа.
Младата жена го озари с усмивка.
— Съсредоточи се върху това, господин детективе! — махна му тя с пръсти като за сбогом, обърна му гръб и грабна ключовете от стъклената масичка с венецианска мозайка.
— Ама че си вироглава! — извика Сайръс и избута с трясък стола. — Обясних ти вече, за тези неща се иска търпение.
— Чакам ви цял следобед да приключите с тези чертежи. Нямам намерение да чакам още.
— Няма да ходиш сама при Хюстън! — отсече Сайръс и я последва към коридора.
— Можеш да дойдеш с мен — усмихна му се тя хладно през рамо и обу ниските черни обувки, които беше оставила при входната врата. — Тръгвай, ако си в състояние да се откъснеш от търсенето на скривалища и тайни коридори.
— Добре, добре, идвам — рече детективът и погледна Рик. — Искаш ли да дойдеш с нас, или ще останеш тук?
— Ще дойда с вас — отвърна момчето и скочи на крака. — Работата на детектива винаги ли е толкова интересна?
— За мой късмет — не — каза Сайръс.
През прозорчето отстрани на пещта за топене на стъкло се откриваше гледка, наподобяваща сърцето на мъничък вулкан. Застанала на вратата в ателието на Джейкъб Хюстън, Юджиния наблюдаваше как художникът топва духалото в пещта, вади разтопеното стъкло и го слага в тигела.
Сайръс и Рик надничаха заинтригувано през рамото й, онемели от онова, което се бе разкрило пред очите им.
Младата жена разбираше защо гледат като омагьосани. Откакто бе станала изкуствоведка, бе наблюдавала много пъти как се обработва стъкло, но пак се вълнуваше неописуемо от противоречията и тайните на това вещество, което запазваше качествата си на течност дори когато ставаше твърдо и можеше да приема какви ли не форми и да пречупва и отразява светлината.
Древната история на стъкларството — занаят и изкуство, зародили се преди хилядолетия, бе неделима част от магията. Тази вечер Джейкъб Хюстън боравеше с духалото, за да обработи стъклото, по съвсем същия начин, както древно римските занаятчии преди двайсет века.
Юджиния често си бе мислила, че ако стъклото не бе така разпространено, повече хора щяха да го ценят именно като един удивителен материал.
Джейкъб не забелязваше, че го наблюдават. Беше погълнат от работата. Докато го гледаше, Юджиния си помисли, че Фенела е била права в едно — докато твореше, Джейкъб бе сигурен в себе си и много спокоен. Но това бе същият човек, който тази сутрин бе натрошил на парченца фигурата в пакета върху предната седалка на колата й. Явно беше много избухлив.
— Джейкъб Хюстън! — провикна се тя, та той да я чуе през тътена на пещта.
— Зает съм — отвърна мъжът и дори не се обърна да види кой стои на вратата.
Цялото му внимание бе погълнато от това да задържи в края на духалото огромната капка разтопено стъкло.
— Днес разговарях с вашата приятелка Ронда Прайс — каза Юджиния.
— Какво, по дяволите… — подвикна Хюстън, но се обърна и зяпна от изненада.
Бързо присви очи. В тях проблесна нещо, напомнящо страх. Разтопеното стъкло на върха на духалото пламтеше, огнено бяло.
Според Юджиния Хюстън беше някъде на четирийсет и пет-шест години. Бе оплешивял на темето, а малкото му рядка коса бе прихваната на опашка. Беше едър като канара, с огромни ръчища, приличаше малко на мечок.
— Вие сте жената от «Лийбрук», нали? — погледна я кръвнишки той. — Разстроихте Ронда. Нямам какво да ви казвам. Махайте се оттук.
— По-кротко, Хюстън! — намеси се и Сайръс и застана до Юджиния. — Няма да си тръгнем, докато не ни отговорите на няколко въпроса.