Джейкъб премести гневен поглед от Юджиния към детектива.
— Обясних ви вече, опитвам се да работя. Не им се говори.
— Казвам се Сайръс Колфакс. Това е моят племенник, Рик Таскър. Както виждам, вече познавате госпожица Суифт.
— И какво от това? — тросна се мъжът и пак погледна притеснено Юджиния.
Тя го озари с усмивката, която пазеше само за сприхави художници.
— Аз съм голяма поклонничка на вашето творчество, господин Хюстън. В пакета на предната седалка в колата ми, който днес сте натрошили, имаше ваша скулптура — «Слънце». Тъкмо я бях купила в галерия «Полунощ». Взех я за личната си колекция.
— «Слънце» ли? — погледна я смаян Джейкъб. — Наистина ли в онзи пакет беше моето «Слънце»?
— Опасявам се, че да — потвърди внимателно Юджиния. — Фигурката беше невероятна. Блестящо сливане между багри и форма. Бяхте предали душата на изразното средство. Сила и изтънченост. Цвят и светлина. Харесах я в мига, в който я видях.
— Божичко! — възкликна художникът и изтри потта по челото си с гола космата китка. — Не мога да повярвам. Хубавото ми «Слънчице»!
— Направено на парченца — отбеляза хладнокръвно Сайръс — от гласа му личеше, че е развеселен. — Не е останало нищичко от него, ако не броим малките късчета стъкло.
Юджиния го предупреди с поглед, но вече бе твърде късно. Видя как очите на Джейкъб се пълнят със сълзи, които се търкулват надолу по бузите му.
— Хайде да поговорим — предложи детективът.
Къщата на Джейкъб се състоеше само от една прилична на пещера стая, в която се възправяха три стъклени скулптури, греещи като огромни бляскави скъпоценни камъни. Докато разговаряха, Юджиния едвам намираше сили да откъсне очи от тях. Всяка от фигурите сякаш бе изваяна от чиста светлина и багри.
Най-неустоима бе изисканата купа от светлозелено стъкло. Младата жена си помисли, че на цвят тя е същата, както неповторимо зелените очи на Сайръс.
Детективът бе седнал точно срещу Джейкъб, от другата страна на очуканата пластмасова масичка.
— Защо се опитвате да защитите Ронда?
— Тя твърди, че някой я е ударил и я е бутнал във водата — отвърна художникът, който се облакъти на масата и оброци глава върху едрите си длани. — Толкова ли не разбирате? Ронда е убедена, че някой се е опитал да я убие.
— А вие вярвате ли в това? — побърза да попита Юджиния.
— И аз не знам — отговори художникът и отново избърса с длан широкото си лице. — Може и да е вярно.
— Защо се опитахте да сплашите госпожица Суифт? — погледна го отвратено Сайръс. — Именно тя се хвърли във водата да спасява Ронда.
— Знаех, че Ронда не иска да разговаря с нея. Не искаше дори да я вижда. Забелязах, че госпожица Суифт тръгва от ферибота подире й, затова и я проследих, счупих каквото имаше в пакета и оставих бележката. Исках само тя да остави на мира Ронда и да се махне.
На Юджиния най-неочаквано й домъчня за едрия мъж и тя се намеси отново, преди Сайръс да е продължил с разпита.
— Разбирам защо сте го направили, Джейкъб, но нямаше нужда. Знам защо Ронда ме избягваше. Заради картините на Нели Грант. Поговорихме си с нея за тях. Според мен Ронда вече не се страхува от мен, затова пък определено я е страх от някой друг.
— От човека, който според нея се е опитал да я убие — простена Джейкъб.
— Защо някой ще иска да я убива? — поинтересува се Сайръс.
— Не знам — рече художникът и се вторачи между ръцете си върху масата. — Но според Ронда причината е, че в нощта на последния купон у Давънтри е видяла нещо, което не е трябвало да вижда.
— И какво е видяла? — попита Юджиния, след като се наведе към тях.
— Точно тук е препъникамъкът — въздъхна покрусено художникът. — И тя не знае. Обсъждали сме го сто пъти и все не можем да се сетим какво ли е видяла, та сега е в опасност. Не проумяваме и защо покушението срещу нея е извършено сега, а не непосредствено след купона.
— А вие бяхте ли там? — попита Сайръс.
— Разбира се. Всички бяхме там. Всеки художник на този проклет остров беше поканен. Да ви кажа, Давънтри ни използваше най-нагло. Пръсваше ни като ордьоври на оргиите на хората от Клуба на ценителите. Но ние се оставяхме да го прави, защото никой не искаше да пропилява възможността да го забележат. Приятелите на Давънтри са много богати. Не си знаят парите. Всички са известни колекционери.
Юджиния се свъси на Сайръс и пак се извърна към Джейкъб.
— Познавахте ли Нели Грант?
— Нели ли? — кимна художникът. — Естествено, че я познавах. В известен смисъл я съжалявах. Нямаше представа що за стока е Давънтри. Чак до края си въобразяваше, че той ще я лансира. Пълнеше й главата със същите глупости, с които залъгваше и Ронда, докато не му втръсна от нея.