— Да, разбира се — погледна Джейкъб първо нея, сетне и вазата. Скочи на крака толкова рязко, че преобърна стола. — Вземете тази, ако ви харесва.
— О, много! — възкликна Юджиния и се вторачи алчно в скулптурата, която Джейкъб свали от полицата.
Дъждът се стичаше от стрехите на Стъклената къща и шибаше по прозорците. Юджиния лежеше сама в кревата и го слушаше.
По едно време си помисли, че дъждът прилича много на стъклото. И той бе прозрачно вещество, което пречупва и отразява светлината, ако наоколо има светлина. И той като стъклото ставаше в мрака матов.
Беше полунощ. В дъжда, който се лееше като из ведро, нямаше светлина.
Юджиния се обърна, отметна завивките и приседна на крайчеца на леглото. Сайръс не бе дошъл при нея. Тя не знаеше защо го няма — дали защото е решил тази нощ да спи сам, или защото и досега се разхожда из стаите от стъкло и огледала с метъра и плановете в ръка.
Притихна и се ослуша с надеждата да долови пред вратата си стъпки, които чакаше вече от час. Но навън бе тихо и тя стана, сложи си халата и чехлите и отвори вратата. Излезе в коридора. Изпод вратата на Сайръс и на Рик не се процеждаше светлина.
Младата жена пристегна колана на халата и се запъти към стълбите. Мъждивата светлина откъм първия етаж потвърди интуитивното й усещане, че Сайръс е буден.
Слезе тихо по стълбата, прекоси антрето и видя, че в хола е оставена да свети една-единствена слаба лампа. Сайръс не се виждаше никъде. Юджиния продължи нататък през къщата и стигна при вратата на зимната градина. Помещението със стъклени стени тънеше в мрак. Младата жена усети присъствието на Сайръс още преди да го е видяла.
— Какво има, Юджиния? Сън ли не те лови?
— Не ми се спи — потвърди младата жена и след като влезе в стаята, изчака очите й да свикнат с непрогледната тъмнина.
Накрая видя детектива. Беше се отпуснал в един от хромираните столове с тапицерия от бяла кожа и се бе вторачил в среднощната гора. Беше изпружил крака и бе сплел пръсти.
— И на теб ли не ти се спи?
— Отдал съм се на мисли — поясни Сайръс.
Тя затвори вратата след себе си, отиде при него и седна на съседния стол. Дъждовната нощ ги обгърна.
— Стигна ли до някакви заключения? — попита след малко Юджиния.
— Хрумна ми, че може да се погледне по два начина на цялата тази бъркотия.
— Кое е бъркотия, моят случай ли?
— Да. Бъркотията. Признавам, най-правдоподобна ми се струва версията на полицията, че Давънтри е починал при нещастен случай. Но ако полицаите са сбъркали?
— И ти ли вече смяташ, че може би е убит? — попита уплашена Юджиния.
— Не е изключено. Но логиката ми подсказва, че ако Давънтри наистина е бил убит, най-вероятното обяснение е свързано с чашата на Хадес. Бог ми е свидетел, и преди заради тази проклета чаша са умирали хора.
Тя знаеше, че Сайръс има предвид покойната си жена.
— Да, каза ми вече.
— Онова, което ме кара да се усъмня в подобна хипотеза, е, че бутането по стълбите е престъпление, плод на случайността, а не предварително обмислена случка. И резултатът е непредсказуем.
— Обясни ми, че който тръгне да краде чашата на Хадес, ще бъде професионалист.
— Точно така. Ами ако погледнем на нещата от друг ъгъл? Ако предположим, че Давънтри е бил убит по причина, която няма нищо общо и с наркотиците, и с чашата на Хадес?
— Каква е тази причина?
— Много лична — поясни Сайръс.
Сбърчила чело, Юджиния се замисли. Всички бяха единодушни, че Давънтри е имал врагове.
— За какво намекваш, че той е бил убит, защото някой, който го е мразел, е видял златна възможност да се отърве от него и се е възползвал?
— Може би си била права още от самото начало. Ами ако приятелката ти Нели наистина е видяла нещо, което не е трябвало да вижда…
— Убийството на Давънтри ли?
— Или нещо, заради което убиецът е бил убеден, че тя ще го разпознае. Не е изключено и Ронда Прайс да е видяла нещо.
Юджиния си пое дълбоко въздух.
— Има някаква логика. Нели уж изчезна в открито море ден след смъртта на Давънтри. Но защо евентуалният убиец е чакал толкова дълго, за да подгони и Ронда?
— Не знам. Но според мен няма да сбъркаме, ако кажем, че уравнението се е променило след появата на картините от поредицата «Стъкло».
Юджиния го погледна стъписана.
— Прав си. Ронда бе бутната от кея два дни, след като даде за продан една от картините в галерия «Полунощ». Но какво общо имат картините със смъртта на Давънтри?
— Умът ми не го побира — призна си детективът. — Просто се опитвам да погледна нещата в нова светлина. И да открия нещо, което да обединява трите смърти.
— Три ли? Защо три? Нали са само две — на Давънтри и на Нели?