— Забравяш Ленард Хейстингс — промълви тихо Сайръс.
— Но нали той умря от сърдечен пристъп?
— Не е правена аутопсия. Личната му лекарка беше убедена, че става дума за сърдечен пристъп, защото Хейстингс си бил болнав. Никой не си е направил труда да се запита от какво точно е починал.
— Но как убиецът е направил така, че да прилича на сърдечен пристъп? — учуди се Юджиния.
Детективът сви рамене.
— Хейстингс се е тъпчел с лекарства. Някой преспокойно е могъл да подмени някои от хаповете му с друго лекарство, например с някой от скъпите синтетични наркотици на Давънтри. Един Господ знае как е щял да му подейства.
— Това пък откъде ти хрумна, Сайръс!
— Знам, че ти звучи странно. Просто съм се оставил на потока от мисли, за да видя нещата от нов ъгъл.
Юджиния се подсмихна.
— Прави го всеки художник. Нарича се творчески процес.
— Ами викай ми тогава Микеланджело!
Младата жена се взря в него, опитвайки се да види в мрака изражението му. Не успя.
— Даваш ли си сметка какво твърдиш? Ако наистина има убиец, той е от хората, живеещи на острова. Някой, който е имал зъб на Давънтри.
— Както гледам, тук не липсват хора, на които той не е бил особено симпатичен.
Тя потрепери.
— И какво ни дава тази твоя нова теория?
— Дава ни това, че искам да се махнеш от острова. Можеш утре да се върнеш в Сиатъл заедно с Рик, той ще вземе ферибота. Ще уредя Стредли да те посрещне. Той ще те държи под око, докато нещата тук се изяснят.
Юджиния бе толкова поразена, че чак след известно време успя да се ядоса.
— И дума да не става! Няма да се отървеш толкова лесно от мен.
— Тази история не ми харесва — отбеляза детективът. — Чака ме работа, а не мога да я свърша, ако непрекъснато се безпокоя за теб.
— Кой е казал, че трябва да се безпокоиш за мен? От доста време се грижа сама за себе си.
— Не се и съмнявам! Но сега става въпрос да те опазим от убиец.
— Дори и да има убиец, той не преследва мен. Взел е на мушка онези, които може би са видели нещо вечерта, когато е бил убит Давънтри.
Точно така. Но не е изключено и да реши да види сметката на хората, които задават прекалено много въпроси за смъртта на Давънтри. Искам да се махнеш оттук.
— Признателна съм ти за загрижеността — рече сковано младата жена. — Но няма да замина!
— Юджиния! — промълви съвсем тихо Сайръс. — Знам, че не е кавалерски, че е груба и недодялано да ти го казвам, но ако трябва да си мерим силите, помни, че аз съм много по-едър от теб.
— Може и да си по-едър, но се обзалагам, че аз съм по-бърза.
Той се приближи светкавично и Юджиния усети, че е станал от стола, чак когато се озова в прегръдките му.
Глава осемнадесета
— Добре де, и ти можеш да се движиш бързо, когато искаш — призна Юджиния, усетила, че е останала без дъх. Сърцето й биеше като обезумяло, по дланите й бе избила пот.
— Най-важна е мотивацията — отбеляза Сайръс. — А в момента аз съм силно мотивиран.
Лицето му тънеше в мрак, само очите му проблясваха на оскъдната светлина, процеждаща се под вратата, Юджиния долавяше колко силен и пламенен е той. И колко непоколебим в решителността си.
— Това не е начинът да разрешиш един междуличностен конфликт — предупреди го тя.
— Ти си следвай своите теории за междуличностните отношения, а аз ще следвам моите — рече Сайръс досами устните й.
— Май вече ти казах да не прибягваш до секса, когато искаш да ме накараш да направя нещо.
— Ами ако искам да правиш секс с мен?
— Такава ли била работата! Е, от мен да мине, ще направя едно изключение.
— Защо не! — целуна я той страстно.
Юджиния си помисли, че няма смисъл да му говори. Той не бе в настроение да я слуша. Младата жена обви длани около врата му и отвърна на целувката. Прониза я вече познатата тръпка на възбудата и тя впи пръсти в косата на Сайръс. Той простена, направи една крачка встрани и придърпа Юджиния на близкия тапициран шезлонг. Тя падна върху него и краката им се преплетоха. Усети по бедрото си, че Сайръс е много възбуден. Той приплъзна длан в цепката на халата, която се разтвори още повече, и я замилва с топли пръсти по гърдата. Прокара палец по зърното и Юджиния се опита да изрече името му. Но се чу само сподавен тих възглас. Младата жена заби нокти в рамото му.
— По дяволите! — промърмори Сайръс и премести устни върху вратлето й. — Ама вие, госпожице, сте били много опасна!
«Само с теб — помисли си тя някак между другото. — Защо ли?»
Тревожният въпрос изникна сякаш от дън земя в съзнанието й, но начаса се изпари под напора на страстта.
Юджиния разкопча ризата му и долепи длани до голата му гръд. Беше й приятно да го докосва; да усеща миризмата му. Силата, която излъчваше.