Господи! Ами ако го обичаше?
Невъзможно! Всичко между тях се бе случило твърде бързо. Това не можеше да е любов. Беше си секс. Приказен, страхотен секс, но нищо повече.
Тя все още се владееше. Не бе изложила на опасност сърцето си.
Или беше допуснала тази грешка?
Ала и този път тревожните мисли се изпариха яко дим, разсеяни от плама на споделеното желание. Юджиния на драго сърце се отърси от тях. Само това оставаше точно сега да умува над обърканите чувства, които изпитваше към този мъж.
Сайръс хвана нощницата й и я смъкна бавно само до кръста. Помилва я. Юджиния усети дланта му и отпусна глава назад. Със сетни сили потуши вика, който щеше да прокънти чак до стаята на Рик на горния етаж.
Чуваше като в унес как дъждът трополи по прозрачните стени около тях. Нощта ги обгръщаше като в тъмен пашкул.
Когато накрая Сайръс я облада и я изпълни до краен предел, тя почти изкрещя от наслада и удовлетворение. Той я стисна за бедрата, така че Юджиния не можеше и да помръдне.
— Искам да усетя как свършваш — рече й и проникна още по-надълбоко. — Хайде! Свърши сега!
Юджиния простена. Тялото й се вдърви като стиснат юмрук точно когато я плисна оргазмът. Сайръс придърпа главата й и заглуши виковете й с устни.
Преди да утихне и последната мощна тръпка, пронизала тялото й, Сайръс се понадигна, сложи я да легне по гръб и също свърши.
Взря се в мрака над стъкления купол в зимната градина. Помисли си, че ще има да се мъчи като грешен дявол, след като завърши това приключение с Юджиния. Всъщност не, големият му проблем бе, че тогава нещата нямаше да са се променили и на йота, щяха да си бъдат същите, както по времето, преди Юджиния да нахълта така неудържимо в живота му.
Вече нямаше да си говори за изкуство с наглата високомерна снобка, която все не можеше да се сдържи и да не му дръпне лекция като по музеен каталог.
Нямаше да спори до премала с тази вироглава своенравна жена, въобразила си, че знае за детективската работа повече и от него.
Той вече нямаше да си изпуска нервите, нямаше да губи самообладание.
Нямаше да се люби с момичето, което му приличаше на крадлива котка.
Колкото по-дълъг ставаше списъкът, толкова по-потиснат се чувстваше Сайръс.
Той вече нямаше да си говори с човек, който го разбираше по-добре от всеки друг.
Прониза го тръпката на страха, прогонила топлината и насладата, останали след любенето отпреди малко. Сайръс не вярваше в предчувствия. Той боравеше само с голите факти. Знаеше как да ги посреща без страх. И всичко, което щеше да изчезне от живота му заедно с Юджиния, не бе нищо, освен простичък факт.
Сайръс си каза, че не бива да мисли за тези неща. Тази нощ нямаше време да умува и да се вайка за бъдещето. Имаше да върши по-неотложни неща.
Притисна до себе си младата жена.
— Къде беше?
— Спорех с теб наум — отвърна тя и се протегна морно, после отпусна топла длан върху стомаха му. — Одеве твърдеше, че си бил по-едър и силен.
— Пък ти твърдеше, че си била по-бърза.
— Точно така. По-бърза — измърка тя самодоволно. — Но още не сме стигнали до ума. А там е моята стихия, така да знаеш!
— Чудо голямо! Твърденията, че умът бил по-мощен от мускулите, си е мит, който разни слабосилни умници са си изсмукали от пръстите. В истинския живот мускулите винаги надделяват над ума.
— Няма да се махна от острова, Сайръс — надвеси се тя над него. — Докато не разберем какво става тук.
Той я погледна и долови решителността, излъчваща се от нея. Беше свикнала сама да се оправя в живота. И да дава заповеди, а не да ги изпълнява. Определено не бе от жените, на които ще подвикнеш и те ще подвият опашка. Дали пък да не й позволеше да остане? В края на краищата тя имаше някакво право да настоява за това. Откъм положителната страна Сайръс щеше да я държи под око.
Оправдания, оправдания!
Здравият разум му нашепваше, че е по-добре Юджиния да се върне в Сиатъл.
— Тук може да стане и напечено — пророни той предпазливо. — Искам да съм сигурен, че си в безопасност.
— Тук с теб съм в по-голяма безопасност, отколкото ако се върна сама в Сиатъл — изтъкна меко младата жена. Нали уж беше спец по охраната?
— Да де. Но защо ми вадиш душата и ми усложняваш живота?
— Съвсем ще ти го почерня — засмя се Юджиния и го целуна лекичко по устата.
— Ако си въобразяваш, че можеш да използваш секса, за да ме подчиниш… — подхвана Сайръс, но не се доизказа.
— И какво, ако си въобразявам?
— Може би си права — простена той.
Тя плъзна ходило надолу по голия му крак. Сайръс бе готов да се закълне, че отново го е пронизала тръпката на възбудата. «Само това оставаше! Мили Боже, прекалено стар съм за такива маратони!»