Телефонът на стъклената масичка до тях иззвъня оглушително в изпълнения с шепот мрак, Юджиния дръпна крак. Сайръс се подпря на лакът и грабна слушалката.
— Тук е Колфакс.
— Аз съм, Джейкъб Хюстън. Трябва да поговорим.
Напрегнатият му глас накара Сайръс да се отърси от унеса и да застане нащрек, както не можеше да го накара нищо друго в този миг. Той седна на крайчеца на тапицирания шезлонг.
— Какво има, Хюстън?
— Току-що се връщам от къщата на Ронда. Там се е случило нещо.
— Какво сте правили в къщата й по никое време?
— Точно това се опитвам да ви обясня. След като си тръгнахте, й звъннах по телефона. Казах й да се свърже с вас. Исках да приеме предложението ви да й помогнете. Говорихме дълго.
— И какво ви отговори Ронда?
— Накрая склони. Обеща да ви се обади утре сутринта. После ме помоли да отскоча до къщата и да взема някои неща, които била забравила. Така и направих.
— Посред нощ?
— Аз съм нощна птица — поясни Джейкъб. — Лягам си късно.
— Продължавайте — подкани детективът и се дръпна от Юджиния. Изправи се, оправи гащетата и дръпна ципа на панталона си. — Какво се е случило?
— Опитвам се да ви обясня. Къщата бе обърната с краката нагоре — подвикна припряно Джейкъб. — Чекмеджетата бяха издърпани. Всичко в кухненските шкафчета бе съборено на пода. Сякаш някой е вилнял на воля.
— Да не са местни деца?
— Може да са и деца, но се съмнявам след онова, което се случи с Ронда на кея. Сигурно звучи налудничаво, но ми се струва, че някой е тършувал в къщата, за да намери нещо.
— Имате ли представа какво?
— Не. Вече няколко пъти ви казах, че Ронда дори не знае защо се опитаха да я убият, едва ли ще знае и защо са нахълтали в къщата й. Може да са били и някакви вандали. Реших, че ще ми кажете вие.
— Вероятно ще ви кажа — Сайръс се замисли над възможностите, включително и дали не му хвърлят прах в очите. — Ще се отбия да ви взема. Ще се върнем в къщата на Ронда и ще огледаме.
— Добре — отвърна донемайкъде успокоен Джейкъб. — Благодаря. Ще ви чакам тук, вкъщи.
Сайръс остави бавно телефонната слушалка. Юджиния коленичи на шезлонга и намести халата.
— Какво става?
Сайръс премисли внимателно думите, преди да ги изрече.
— Джейкъб твърди, че някой е преобърнал къщата на Ронда с краката нагоре.
— Защо не се е обадил на заместник-шерифа Пийсфул?
— Не знам — не искаше да я тревожи излишно, докато не видеше с очите си какво точно е станало. — Може би се е уплашил за Ронда толкова, че не може да мисли ясно.
Запали една от лампите и погледна Юджиния. Тъмната й разрошена коса наподобяваше бухлат облак над главата й. Очите й още блестяха от любенето. Младата жена се бе загърнала с халата, но под него пак се виждаше босият й крак. Сайръс усета как го пробожда ревност — необуздано първично чувство, което го смая със силата си. Въздъхна тежко.
— Какво правиш, ако се натъкнеш на вандализъм? — попита Юджиния.
Сайръс трябваше да напрегне цялата си огромна воля, за да се отърси от унеса и пак да се върне на проблема, изникнал изневиделица пред него.
— Не знам. Но не е зле да хвърля едно око. Хюстън ми се стори притеснен. За добро или за лошо сега той ми е нещо като клиент. А фирмата държи клиентите й да се чувстват спокойни.
— Идвам с теб — отсече Юджиния и се плъзна по шезлонга. — Чакай само да си облека набързо нещо.
— А, не! — каза Сайръс и се опита да пооправи с пръсти разрешената си коса. — Оставаш тук. Ако те взема и теб, ще се наложи да будя Рик и да му обяснявам какво е станало. Той също ще поиска да дойде. Няма смисъл всички да търчим посред нощ из острова.
— Добре — каза след кратко колебание Юджиния — личеше си, че не е особено убедена.
— Ще се върна най-много до час — рече нехайно Сайръс. Целуна я по устните и забърза към вратата. — Трябва да си взема якето. Горе в стаята ми е.
Качи се припряно по стъкленото стълбище, мина по балкона и се насочи към стаята си. Пистолетът трийсет и осми калибър си беше там, където го бе скрил в деня на пристигането — на дъното на сака. Извади го, грабна нов пълнител и преметна върху ръката си черното кожено яке, та оръжието да не се вижда.
Юджиния го чакаше в долния край на стълбите. В здрача очите й изглеждаха големи. Дори не погледна якето върху ръката му.
— Сайръс!
Той долови нещо в тона й, от което се смрази.
— Да!
— Обещай ми, че ще се пазиш.
Сайръс се усмихна. Стана му приятно, че има до себе си човек, който се притеснява за него.
— Ще се пазя.
Прозорците в къщата на Джейкъб не светеха, но щом Сайръс зави и подкара по алеята, вниманието му бе привлечено от мъждукащата светлинка в ателието. Там нямаше телефон. Джейкъб сигурно му се беше обадил от къщата. Не му бе споменал, че ще се върне да поработи при пещта. Всъщност от разговора се подразбираше, че тази вечер не е стъпвал в ателието. Художникът твърдеше, че дълго е говорил по телефона с Ронда, а после е отишъл в къщата й, за да вземе някои нейни неща.