Сайръс спря и натисна клаксона. Не получи отговор.
Известно време седя зад волана и се взира пред себе си. Усети как настръхва. След малко бръкна в якето и извади пистолета.
Стиснато, слезе от джипа и тръгна в сянката, хвърляна от съседните дървета. Дъждът беше спрял, но от натежалите клони продължаваше да се стича вода. Сайръс се свъси, усетил как няколко студени капки му влизат във врата. Понякога работата на детектива не бе толкова вълнуваща и интересна, както си мислеха мнозина.
Проблясващата пещ за топене на стъкло сякаш го примамваше през прозорците на ателието. Сайръс си помисли, че огънят неизменно привлича вниманието. Гледа дълго в тази посока, но не забеляза някой да се движи в ателието. Извърна очи към тънещата в мрак къща. Джейкъб му бе казал, че ще го чака в къщата, а не в ателието.
Детективът тръгна през мокрите дървета и отиде отзад на малката къща. Щом съгледа черния вход, излезе от прикритието на клонака и долепи гръб до стената, направена от тежки дървени трупи. Притиснат о нея, се пресегна и се опита да отвори вратата. Тя веднага поддаде.
Пое си дълбоко въздух, после го издиша, застана така, че да се скрие поне малко зад стената, и бутна вратата. Тя на мига зейна към единствената тъмна стая.
— Хюстън! Тук ли сте?
Когато не получи отговор, Сайръс прокара длан по стената от другата страна на вратата и напипа електрически ключ. Слабата, гола крушка освети стаята и детективът я огледа.
Тя приличаше на изкормена риба. Всички чекмеджета бяха издърпани. Насред пода бяха струпани износени фланелени ризи, извадени от гардероба. Дори хладилникът зееше изпразнен.
От Джейкъб нямаше и следа.
Сайръс долови тих шепот зад себе си и единствено по това разбра, че не е сам в тъмното. Реагира мигновено и се просна по корем върху мократа пръст. Въздухът се раздвижи рязко и след някаква си секунда нещо много тежко се тресна в стената на дървената къща, точно там, където преди малко бе главата на детектива.
— По дяволите! — изсъска в мрака някакъв мъж.
— Кретен такъв, не го улучи! — чу се втори глас, долетял откъм дърветата. — Удари го! Стига си се мотал! Този лайнар мърда.
Сайръс видя с крайчеца на окото чифт ботуши от змийска кожа. Претърколи се, за да е по-близо, и ги удари с все сила.
— Копелдак мръсен! — олюля се назад мъжът с ботушите, но успя да се задържи на крака.
Завъртя се отново, този път съвсем обезумял.
Над главата на Сайръс изсъска дълъг метален прът. Детективът се хвърли настрани и мярна лице, скрито зад тъмна скиорска маска. Долепи се до земята и със същото движение извади пистолета. Върху дулото проблесна светлината, идваща откъм къщата.
— Само една крачка, и с теб е свършено — извика тихичко Сайръс.
— Господи! — застина Скиорската маска.
— Въоръжен е — изкрещя мъжът в гората. — Бягай!
— Никой не ми каза, че ще се стигне чак дотам — рече мъжът с маската, после запокити металния прът, който бе размахвал над главата си, обърна се и направи трите крачки, делящи го от гората.
Сайръс смъкна бавно оръжието. Чу отдясно шумолене и отсъди, че и вторият мъж е предпочел да си плюе на петите, вместо да се прави на храбрец. Изчака в сянката на къщата стъпките на нападателите да заглъхнат. Погледна дългия метален предмет на земята. Беше духалото, с което днес следобед бе работил Джейкъб. Сайръс го вдигна и забърза към ателието.
Спря на вратата. Нощта беше студена, но от пещта вътре бе горещо като в баня. Във въздуха се носеше тежката миризма на уиски. Детективът видя на лавицата до него отворена бутилка. Беше почти сигурен, че днес, когато са идвали, я е нямало.
При вида на пламъците в пещта му призля. Запита се как ли се гаси тази чудесия. Хрумна му, че Юджиния вероятно знае. Можеше да й се обади по телефона от къщата.
Тъкмо понечи да излезе, когато видя Джейкъб. Едрият мъж се беше проснал ничком в мрака под работния тезгях. До него се търкаляха тежки метални щипци. Сайръс остави духалото и забърза към другия край на помещението.
— Хюстън!
Дочул името си, художникът простена.
— А?
На детектива му падна камък от сърцето. Той коленичи до Джейкъб.
— Какво се е случило?
— Не знам — художникът се обърна със сетни сили, понадигна глава и погледна с размътени очи Сайръс. Широкото му лице се сгърчи от болка. — Сайръс! Какво правите?