Същата интуиция, на която тя разчиташе толкова, ставаше ли дума за изкуство, й изпращаше предупредителни сигнали за Сайръс Чандлър, Колфакс. Подсказваше й, че той далеч не е такъв, за какъвто се представя.
— Сали? Юджиния. Ще ми направиш ли една услуга?
— Наближава седем часът — ахна изумена Сали Уорън. — Още ли си в музея?
— Не, вкъщи съм — отвърна другата жена и се отпусна тежко върху страничната облегалка на канапето. — Вдругиден заминавам. Трябва ми една информация.
— Най-после в отпуска, а? Крайно време беше. Обзалагам се, че изобщо не помниш кога си излизала в почивка.
Юджиния сбърчи чело.
— А, защо, помня, разбира се. Преди две години ходих в Англия.
— И през цялото време стоя в «Ашмолиън» и в Британския музей, да разглеждаш сбирките от стъкло. Но карай! Казвай какво ти трябва от мен!
— «Милс и Милс» е стара охранителна фирма, нали?
— Основана е преди трийсет години — потвърди Сали.
— Тогава сигурно знаеш всички големи детективски фирми по Западното крайбрежие.
— В общи линии, да. Защо?
— Днес се запознах с един ваш конкурент. Сайръс Чандлър Колфакс. Чувала ли сито?
Жената в другия край на линията замълча, явно озадачена.
— Колфакс ли? — повтори някак предпазливо Сали.
— Да. Познаваш ли го?
— Не съм го виждала, но съм чувала за него. Не бих го нарекла конкурент. Специализирал се е в друго. Ние от «Милс и Милс» охраняваме музеи. А Колфакс работи с фирми и с частни лица. Взима луди пари.
Юджиния стисна телефонната слушалка още по-силно.
— Можеш ли да ми кажеш нещо по-конкретно за него?
— Я чакай, да не си решила да ни замениш с Колфакс?
— Разбира се, че не. Но искам да ми кажеш всичко, каквото знаеш за него.
— Ще ми отнеме малко време. Дали ще е нетактично, ако те попитам какво толкова се интересуваш от този Колфакс?
— Интересувам се, защото ще карам лятната отпуска с него.
Глава втора
— Я ми кажи честно, Сайръс, как притисна Джейк, та той дойде за дипломирането на Рик? — попита Мередит Таскър и вдигна кичурите руса коса, паднали върху челото й. — С какво го заплаши? Че ще съобщиш на данъчните, че е укрил доходи ли? Или му каза, че ще осуетиш поредната му сделка? Или не се церемони много-много и нае професионални биячи?
Сайръс се облегна върху калника на тъмнозеления си джип. Скръсти ръце и се загледа в множеството на паркинга пред гимназията.
Времето в Портланд бе ясно и топло. «Ден точно като за дипломиране», помисли си детективът. Тържеството бе приключило преди броени минути. Родителите — някои с неприкрито облекчение, други ликуващи, се тълпяха на малки групички и си честитяха подвига да доживеят да видят децата си завършили гимназия. Техните превъзбудени, току-що получили дипломи издънки тържествуваха от усещането, че са безсмъртни и пред тях се е разпростряло бъдеще с неограничени възможности. Всичко наоколо бе огласяно от смях и развълнувани възгласи.
— Не знам за какво намекваш, Мередит. Каквито и сделки да му предстоят в Южна Калифорния, Джейк не би пропуснал дипломирането на Рик.
— Този мухльо не отиде на погребението на майка си, понеже в Ню Йорк му се била отворила някаква работа, която не можел да възложи на друг. Хич не ми хвърляй прах в очите, била съм му жена. Знам му и кътните зъби. Какво направи, та го накара да дойде?
Сайръс вдигна рамене.
— Нищо особено. Миналата седмица помолих секретарката да му звънне в службата и да му напомни датата.
Не виждаше смисъл да споменава, че веднага щом секретарката се е свързала по телефона с Джейк Таскър, той е грабнал слушалката. Разговорът бе кратък и по темата.
— Обясних ти вече, не мога да дойда — рече Джейк Таскър от кабинета си в Лос Анжелис. — Имам работа. Рик ще ми влезе в положението.
— Нека го кажем така, Таскър. Или идваш на дипломирането на Рик, или още сега се обаждам на Хари Пелман.
Сайръс усети как другият мъж застава нащрек.
— Какво знаеш за Пелман?
— Ами че е един от най-важните ти клиенти.
— И какво от това?
— Дължи ми една услуга — каза ведро детективът.
Миналата година бе издирил и върнал много скъп прелестен фламандски гоблен от ХІV век, откраднат от колекцията на Пелман. Бяха се появили усложнения: оказа се, че крадецът е не друг, а бившата любовница на Пелман, с която той бе скъсал съвсем наскоро. Пелман бе настоял всичко да си остане скрито-покрито.
А детективска фирма «Ч. Колфакс» се гордееше с това, че хората, работещи в нея, мълчат като гроб.
— За какво намекваш? — попита разтревожен Джейк.
— Помоля ли Пелман да си намери друг посредник, само за десет секунди той ще закрие сметката си при теб и ще я прехвърли при някой от конкурентите ти — поясни Сайръс.