Тя почука на вратата на офиса.
- Влез.
Помещението беше луксозно обзаведено. Огромното тъмно бюро заемаше по-голямата част от пространството. Майкъл седеше в кожено директорско кресло, като леко се люлееше напред-назад. Носеше костюм, но дебелият му розов врат би се чувствал по-добре в някоя тениска.
- Виж ти. Сте-фа-ни. Най-новата ни млада дама.
Зад бюрото имаше етажерка, отрупана с папки.
Без да дочака покана, Стеф зае място и забеляза три купчини с пъстри книжки на рафта зад Майкъл. Бяха паспортите на момичетата, вързани с гумени ластичета. Тя веднага разпозна своя - измачкан, тъмночервен, на върха на най-малката купчина. Явно не се грижеха толкова добре за тях.
- Искала си да говориш с мен, така ли? - заяви Майкъл и запали пура.
- Да, ъъъ... Не ми е лесно да започна.
- Искаш пари.
- Попаднах в трудна ситуация - призна Стеф. - Не е... нещо, с което не мога да се справя. Но просто се чудех дали няма начин... Имам нужда от аванс.
- Клиентът ти не се появи в клуба тази вечер. - Майкъл се приведе напред. - В „Джейнс“ държим изцяло на клиентите. Ако нямаш клиенти, губиш позициите си.
- Ясно. - Стеф кимна. - Но...
- Най-добрите момичета излизат с клиентите извън клуба. - Майкъл изтръска пурата си в златист пепелник. -Останалите не полагат достатъчно усилия. Успяват да задържат клиента си известно време, но не задълго. В крайна сметка той се отегчава и спира да идва толкова често. Ще бъдеш ли едно от най-добрите ми момичета?
Стеф преглътна.
- Да - отвърна тя. - Ще работя много за вас.
- Чудесно. - Майкъл удари по масата. - Целта ни е да доставяме радост на клиентите. Не се страхувай да казваш „да“. Клиентът трябва да получава онова, което иска. Кани ли те на обяд, приемаш. Нуждае ли се от помощта ти, за да избере подарък на жена си, отиваш с него. Желае ли да те заведе в хотелската си стая, веднага се съгласяваш. Ясно ли е?
- Ако излизам с клиентите извън работа - заяви Стеф, като пренебрегна забележката за хотелската стая, - ще ми дадете ли предварително заплатата?
- Не. - Майкъл си дръпна от пурата и издиша дима. - Не е редно да получаваш специално отношение за работата, която вършат и другите момичета. Просто те съветвам как да спечелиш симпатиите на клиентите.
Стеф кимна.
- А заплатата ми?
- Няма проблем - отговори Майкъл. - Ще ти дам аванс за един месец. Вземи парите от рецепцията в края на вечерта.
- Наистина ли?
Стеф се зачуди къде е уловката. Не й се наложи да чака дълго, за да разбере.
- Нашият клуб е различен от останалите. - Майкъл завъртя пурата между пръстите си. - Момичетата тук работят усилено. Обясниха ли ти как стоят нещата?
- Ами... неточно.
- Ние плащаме добре, но компаньонките трябва да заслужат заплатата си - обясни Майкъл. - Независимо с какви средства. Необходимо е да направиш всичко по силите си, за да накараш клиента да се върне в клуба. Ясно ли е? След като ти плащам предварително, държа да го изясним.
- Разбирам.
- Ако науча, че поради някаква причина нещата не вървят и си изгубила клиента, ще се наложи да те уволня. И да получа парите с лихвите. - Майкъл се засмя. - Помниш ли мъжа, който дойде да те види вчера?
- Откъде...
- Рики ми каза. Явно си го закъсала. Той е доста известен тук, но е безобиден в сравнение с хората, които познаваме. Така че изобщо не си помисляй, че можеш да избягаш. Ще те открием където и да отидеш.
Стеф стана от стола и излезе. По-късно не си спомняше как е извървяла пътя до вратата.
Ето че намерих парите, помисли си тя. Ако успея да задържа Ямамото сан, всичко ще бъде наред.
Отвън я чакаше Рики.
- Изглеждаш ужасно - каза тя и хвана един от червените кичури на Стеф. През последните седмици боята бе избледняла. - Трябва да се боядисаш. Русото ще ти отива повече.
- Но аз...
- Отправям ти първо и последно предупреждение. Ако се появиш в същия вид утре, ще те изпратя при фризьорите ни на горния етаж. Вземат по десет хиляди йени за подстригване. Бог знае колко струва боядисването. Искам да носиш повече бижута. Диаманти. Такива неща.
Стеф кимна и впи нокти в дланите си. Когато се върна, на масата я чакаха четири коктейла. Изпи ги набързо, като едва не се задави с последния. После се озърна със зачервени очи.
Погледът й срещна този на Джулия. Тя седеше на маса от другата страна на дансинга в компанията на някакъв клиент. Беше кръстосала крака и бе обхванала чашата с шампанско с тънките си пръсти. Имаше отнесено изражение, но щом забеляза Стеф, веднага се обърна към клиента. На лицето й изгря широка усмивка - болнава и изкуствена. Мъжът бе пъхнал ръка под полата й и я галеше по бедрото.