Стеф седеше в едно сепаре на бар „Холивуд“ с три компаньонки от „Каламити Джейнс“ и постоянно броеше изминалите минути. Нямаше търпение да се прибере у дома. Оставаше й още половин час.
- Всяка вечер ли сме длъжни да идваме тук?
- Някои от нас - отговори момичето с яркото червило. - Прочети договора си.
- Джулия не трябваше ли да дойде? - попита разтревожено Стеф, въпреки че бе видяла картата й по-рано. Още си спомняше русата й коса, разпиляна върху масата в клуба. Сцената й се бе сторила съвсем истинска.
- Зависи от договора й - заяви момичето. - Ако е сключила специално споразумение, може и да не идва тук.
- Сигурно това е причината. Ей! - Стеф се приведе напред. - Онзи мъж там е... не е за вярване.
- Кой? - поинтересува се момичето и проследи погледа на Стеф.
В бара току-що бе влязъл Амир, който подаваше на бармана картонена кутия, облепена с червена лента.
- Дължи ми пари - обясни Стеф.
- Той ли? Стеф... Амир работи за мафията. Помага на Майкъл с тъмната страна на бизнеса. Сериозно. Забрави за парите.
Но тя вече бе тръгнала към Амир.
- Сложи го под бара и го предай на Майкъл - казваше Амир, когато Стеф се приближи.
- Здравей. - Стеф го потупа по рамото. Той се обърна към нея. Очите му бяха кръвясали и изпълнени с раздразнение. - Помниш ли ме? Веднъж ме заведе на дохан. В „Синатра“. Картата ти нямаше покритие и шефовете ме накараха да платя сметката ти. Дължиш ми пари.
- Разбира се, че те помня. Тогава не успях да ти помогна. - Амир се обърна с гръб към бара и облегна лакти на лъскавия дървен плот. - Но сега явно имаш проблеми. Може би все пак ще ти бъда полезен.
- Моля?
- Добър приятел съм с момичетата, които се нуждаят от пари.
- Страхотно - заяви Стеф и скръсти ръце. - Но аз искам единствено да покриеш дълга си.
Амир сви рамене.
- Щом си проявила глупостта да заведеш лош клиент в клуба, проблемът е изцяло твой. Но ако търсиш начин да се изплатиш на шефовете си, съм готов да ти помогна. Вече ти казах, че познавам много мъже, които харесват момичета като теб.
- А аз ти казах, че не ме интересува. Трябва да ми върнеш парите.
- Отхвърляш предложението ми? - Очите на Амир потрепнаха. - Значи ми обявяваш война. Не ти го препоръчвам. По-добре не ми създавай проблеми.
Когато забеляза как вените на врата му изпъкват, Стеф осъзна, че той няма да отстъпи. Амир не виждаше причина да плати сметката си в клуба, а и изобщо не възнамеряваше да търпи постоянните й напомняния. Просто искаше да я използва за своя собствена финансова изгода. Не, Стеф определено не му обявяваше война. Беше й омръзнало от конфликти.
- Не се нуждая от помощта ти - каза тя през стиснати зъби. - Все някак ще намеря парите.
Амир се обърна.
- Пазиш телефонния ми номер, нали?
Докато Стеф го наблюдаваше как се отдалечава, на бара се появи Люк.
- Ей, Люк! - Тя помаха на мъжа с червената тениска. -Люк!
Хванал някаква книга под мишница, той се приближи към нея със скокливата си походка.
- Не съм те виждал скоро. Мислех, че си болна.
Косата му беше леко накъдрена от влажния въздух навън, но въпреки студеното зимно време той не носеше палто.
- Не, не съм болна.
Стеф се обърна към останалите компаньонки и се почувства неловко. Дали Люк знаеше, че тя бе сменила клуба и бе откраднала един от най-ценните клиенти на Мама? Но какво друго й оставаше? Хиро й бе погодил номер.
- Добре тогава.
Люк изглеждаше объркан. Той се присъедини към нея до кеговете с „Бъдуайзър“ и „Бекс“ и й предложи свободен стол.
- Къде беше през цялото време? Щом се върнеш, ще трябва да платиш доста глоби. Наказват те дори когато си в болнични. Не ти ли го обясниха?
-Ами аз... просто се нуждаех от почивка - отвърна Стеф и се заигра с един кичур коса.
Значи Люк не знаеше. Стеф се зачуди какво ли би си помислил за нея, ако научеше. Но все пак ставаше дума за бизнес, нали? Момичетата постоянно водеха клиентите си в нови заведения. А и тя имаше по-основателна причина от тях. Нещо обаче й подсказваше, че Люк няма да прояви разбиране. Мисълта, че може да го разочарова, я тревожеше.
- Ямамото сан не е идвал в клуба, откакто ти изчезна -заяви Люк. - Обикновено го посещава всяка вечер.
- Нека не говорим за работа - помоли го Стеф. - По-добре да обсъдим... други неща. Каква е тази книга?
На корицата бе изобразена гейша с плътен червен грим около очите.
- Пътеводител - отвърна Люк. - Време е да опозная Япония.
- Никога не ми е хрумвала подобна идея.
- Тук има какво да се види. Всички ние се храним, спим и работим в „Ропонги“. Заблуждаваме се, че живеем в Япония. Но „Ропонги“ не е Япония. Какво ще кажеш да отидем някъде тази нощ? Ще те заведа на типични японски места.