- Искаш ли да научиш откъде са белезите ми? - попита Стеф, взе чашата и отпи голяма глътка.
- Само ако ти искаш да ми кажеш.
Стеф се поколеба. Люк й се струваше мил. Досега неведнъж се бе доверявала на грешните хора, но не можеше да се страхува вечно. Госпожа Кимоно я бе посъветвала да бъде силна.
- Защо не? - заяви накрая тя.
Люк остави книгата.
- Познавах един мъж, с когото излизах известно време. Твърдеше, че ще ми помогне с актьорската кариера. Обеща ми участия във филми, сериали и музикални клипове. В крайна сметка обаче разбрах, че е... пълен лъжец. Бях се превърнала в негов домашен любимец. Държеше постоянно да контролира живота ми.
Обичаше да ме снима гола. Дори направи филм с мен, в който трябваше да нося предизвикателни облекла. Бях твърде глупава и му повярвах. Мислех си, че се интересува от мен, но се заблуждавах. В даден момент той продаде снимките и филма. Чувствах се ужасно унизена.
По-късно, когато се явявах на кастинги и представях сцени от различни пиеси, никой не ме вземаше на сериозно. Ето защо сега се опитвам да спестя пари за магистърски курс по актьорско майсторство. Искам хората да разберат, че съм уважавана актриса.
- Как научи за снимките? - попита Люк.
- Един мой познат ги видя в някакво списание. Бяха публикували истинското ми име. Направо побеснях. Вдигнах жесток скандал на приятеля ми. Бяхме в колата, а той... -Стеф си пое дълбоко въздух. - Рязко завъртя волана. Мисля, че беше психически неуравновесен. Възприемаше ме като своя собственост и нямаше никакви задръжки. Ударихме се челно в една кола, която се движеше в насрещното платно. Извадих страшен късмет. Коланът ми беше счупен и аз полетях през предното стъкло, но оживях. - Тя зарови лице в дланите си. - Въпреки че беше сложил предпазния си колан, приятелят ми загина. После съжалявах горчиво, че съм избухнала. Не предполагах, че... Сега него го няма, а животът ми у дома... Направо бях съсипана.
Люк я прегърна.
- Започни пръв с пеенето - каза Стеф с приглушен глас. -Не знам как стават нещата тук.
Наближаваше пет сутринта, когато Стеф и Люк се върнаха в апартамента.
- Ще се видим утре в клуба, нали? - каза Люк, щом стигнаха до вратата на Стеф.
Тя сведе очи към пода.
- Ще си лягам.
- Разбира се. - Люк хвана ръцете й. - Ти си най-доброто момиче, което съм срещал тук. Моля те, не се променяй. Повечето компаньонки стават неузнаваеми. - Той се приведе напред и я целуна. - Спи спокойно.
- Лека нощ.
Стеф стисна ръцете му и влезе вътре. Наталия не се беше върнала - рядко се прибираше преди пет часа - и Стеф предположи, че още се намира в луксозната хотелска стая на някой клиент.
Мама е болна... Трябва да помогнем на нея и на клуба.
Постъпих много егоистично. Стеф затрепери под влажното одеяло. Но ще поправя грешката си. След като поработя един месец и изплатя дълговете си, ще заведа Ямамото сан отново в „ Синатра ".
51.
Мама
Рецепционистката в болницата заведе Джордж в една жълта стая с жълти маси и столове. Той държеше букет от жълти цветя и се зачуди защо не е избрал друг цвят.
- Госпожа Танака говори с доктора - каза жената и посочи една затворена врата. - Скоро ще излезе. Моля, прочетете това.
Тя му подаде някаква листовка с разкривени думи на английски.
Текстът гласеше: „Вашето посещение ще подейства успокоително на пациентите и ще им помогне да оздравеят. Моля, съобразявайте се с тяхното състояние и ги стимулирайте да участват в позитивни разговори.“
Интервюто дали се броеше за позитивен разговор? В този миг вратата се отвори.
- Джордж сан.
Мама се появи на вратата. Беше облечена в избледнял костюм на цветя, а на рамото й висеше чанта със златна верижка. Беше голяма, но очевидно не побираше много неща, тъй като от нея се изсипаха няколко листа. Джордж ги вдигна от пода, след което успя да хване във въздуха няколко формуляра за медицинска застраховка и хоспитализация. После се опита да ги пъхне в чантата. Вътре имаше чифт домашни чехли, лекарства и клечки за хранене, поставени в прозрачен калъф. На дъното се търкаляха червила, сенки за очи и пудри за лице.
- В момента обработват резултатите - заяви Мама и седна на един твърд стол. - Трябва да почакаме малко. Да започваме ли?
Джордж й подаде жълтите цветя и лицето й засия.
- Джордж сан! Нямаше нужда. - Скоро обаче въодушевлението й затихна и тя остави букета на съседния стол. -Докъде бяхме стигнали?