Ямамото седна до нея.
- Искаш ли да отидем да пазаруваме? - попита той.
- Да пазаруваме ли? Часът е четири през нощта.
- „Дон Кихот“ е отворен денонощно.
„Дон Кихот“ беше седеметажен безмитен магазин. Логото му представляваше симпатичен пингвин с шапка на Дядо Коледа. Вътре се продаваше всичко - перуки, костюми, фотоапарати.
- Не, благодаря. - Стеф погледна часовника си. Беше време да се прибира. - Тъкмо си спомних, че трябва да свърша нещо важно. Благодаря за предложението, но се налага да тръгвам.
Къде си?
Стеф претърси чаршафите и надникна в калъфката на възглавницата. После обърна наопаки раницата, разхвърля дрехи и гримове, но от дневника нямаше и следа. Тя отиде в дневната, чието ярко болнично осветление й се стори непоносимо в ранните часове на утрото, и опипа седалката на канапето. За свое успокоение намери дневника в една от пролуките на запарената изкуствена дамаска. Спомни си, че го бе оставила там преди време. Как бе могла да прояви подобна небрежност?
Сега се зарадва на познатия почерк, сякаш бе срещнала стар приятел. С всяка страница буквите ставаха все по-разкривени и трудни за разчитане. Люк говореше глупости. Тя още се притесняваше за Анабел.
За разлика от предишните пасажи следващият не започваше с думите „Мили Боже“. Стеф прелисти напред и забеляза, че Анабел не е използвала това обръщение до края на дневника.
Сигурно е лесно да загубиш вярата си тук. Дори се учудвам, че е разговаряла с Господ толкова дълго.
Клиентите се изплъзват от ръцете ми. Останаха ми само трима. Трябва да работя по-усилено. Господин Така може да се окаже наистина обещаващ. Ако успея да го спечеля, ще имам четирима клиенти...
В този миг външната врата се затръшна. След секунди Наталия мина покрай помещението на път за стаята им.
- Ей! - извика Стеф.-Наталия!
Сърдитото изсечено лице на Наталия се появи на вратата. Дори от няколко метра Стеф долови миризмата на алкохол и парфюм.
- Значи работиш в „Джейнс“? - тросна се тя. - Видях те тази вечер.
- Да, тъкмо започнах. Познаваш ли момичето, което преди е живяло в нашата стая?
- Не. Вече ти казах.
- И тя е работила в „Джейнс“. Виждала ли си я там?
- Не, никога.
- Предполагам, че в клуба има много момичета. Майкъл ми предложи специален договор, същия като твоя.
- Двайсет и четири часов договор? На повикване? Направи го. Парите са добри. Ще бъдеш ужасно заета, но си заслужава.
- Не знаех, че го наричате така - каза Стеф.
Тя си спомни за списъка с бонуси в стаята за преобличане на „Джейнс“. До името на Наталия беше написана цифрата 24. Но какво означаваха инициалите СК, поставени до името на Джулия?
- Не те ли притеснява да излизаш с по-възрастни мъже? - попита Стеф. - Да бъдеш толкова интимна с тях?
Наталия сложи пръст на устните си.
- Трябва да пазим тайна, нали разбираш? Всички са наясно, но никой не го обсъжда. Просто казваме, че сме подписали специален договор. Нищо повече.
- И все пак, притеснява ли те?
- Не, изобщо - отвърна Наталия. - Дори ми харесва. Прекарвам около двайсет минути с някой мъж, без да се налага да говоря с него или да се преструвам на любезна. Не съм длъжна да го правя, дори ако го заведа в клуба.
Наталия тръгна към стаята. Докато я наблюдаваше как се отдалечава, Стеф си помисли колко е изтощително да бъдеш винаги весела в присъствието на клиентите. Момичетата трябваше да се смеят на шегите им и да се наслаждават на компанията им. Тя знаеше, че ще се чувства по-добре, ако се отърве от подобно задължение, и определено не осъждаше Наталия или Джулия, че спят с мъже за пари. Просто отказваше да поеме по техния път.
54.
Почеркът на Анабел ставаше все по-нечетлив, но Стеф приближи дневника до лицето си и бавно зачете.
Този тип наистина беше ексцентричен. Току-що се срещнахме в апартамента. Но тук нещата са такива. Навсякъде е пълно със странни птици. А аз съм наистина добра. Една от най-търсените компаньонки. Кое друго момиче печели клиенти извън работно време?
Въпреки всичко ми изглежда приличен. Може би е малко необичаен, но всеки си има своите особености.
Трябва да спра с дрогата, защото развивам все по-голяма параноя. Когато Така ме покани на среща, си помислих, че е твърде хубаво, за да бъде истина.
Кокаинът ми се отразява добре. Избистря главата ми и ми помага да пия повече. Кристалите обаче са ужасни. Карат те да се чувстваш страхотно, но страничните им ефекти са тежки. А и ми излизат доста скъпо. Не съм спестявала нищо от седмици.