55.
Мама
Когато Мама отвори вратата на апартамента си, навън нямаше никого.
- Коничи уа?
- Здравейте!
Гласът идваше някъде отдолу. Джордж бе коленичил до ниския шкаф и поставяше кафявите си обувки до редиците с памучни чехли.
- Е, Джордж сан, днес е последното ни интервю. Смяташ ли, че ще събереш необходимите материали? Ще ти стигне ли времето?
Джордж се изправи.
- Надявам се. - Той кръстоса пръсти. - Нека видим как ще мине срещата ни.
- Но тя е важна за теб, нали?
- Да - отвърна Джордж. - Предполагам. Но на фона на всичко останало...
- Крайният срок сигурно наближава - отбеляза Мама и го покани вътре.
- Да. - Джордж я последва по коридора и двамата влязоха в дневната. - И все пак има нещо... Събрах доста информация, но продължавам да чувствам, че не ми казвате всичко. Очаква ни много работа. Между другото, изглеждате чудесно.
Въпреки че Мама носеше халат и чехли, а косата й беше оредяла, лицето й сияеше. От него буквално струеше живот. Възглавницата на пода се стори на Джордж еднакво неудобна, колкото при първото му посещение, но този път той седна по-уверено. Дори нямаше нужда да се намести, докато Мама шеташе в кухнята.
- Днес няма да ти приготвя чай, защото не ми се занимава - заяви тя и донесе две чаши с готово кафе, които бе стоплила в микровълновата печка. После ги сложи на масичката заедно с две шоколадчета. - Ето, заповядай, Джордж сан.
Джордж си взе едно шоколадче и проследи как Мама се отпуска на възглавницата срещу него. Левият й крак сякаш не функционираше нормално и тя бе принудена да го придърпа с ръка, за да седне.
- Да се залавяме за работа - предложи тя и се пресегна към чашата с кафе.
- Да. - Джордж извади бележника и химикалката си, след което прегледа набързо записките си и се втренчи в Мама. - Първо искам да ви кажа, че за мен беше изключителна чест да работя с вас. Наистина. Ако в даден момент се нуждаете от почивка...
- Спокойно - прекъсна го развеселено Мама. - Чувствам се добре. Сериозно.
- Какви бяха резултатите? Видът ви е по-бодър. Предполагам, че новините са положителни.
- Нямаме време. Нека да започваме.
- Разбира се.
- При последния ни разговор бях много тъжна, нали? Стана ми мъчно, когато си спомних за Кайто и начина, по който тя израсна с мен. Направих нещо напълно неприемливо за една майка - дадох на дъщеря си детство, което наподобяваше моето собствено. Постоянно я пренебрегвах. Мъжете бяха по-важни от нея. Сега съжалявам, че не съм постъпила по-мъдро.
Въпреки меланхоличната тема гласът й продължаваше да звучи радостно и Джордж почувства известно разочарование. В миналото им интервю, когато му бе разказала за Кайто, Мама бе изглеждала уязвима. Той най-после бе успял да види истинската жена зад фасадата. Сега обаче тя отново се държеше строго и дистанцирано. Несъмнено беше искрена и забавна, дори привлекателна. Но все пак проявяваше твърдост и неотстъпчивост.
- Мразех майка си, тъй като ме пренебрегваше. Винаги поставяше себе си и своите мъже преди мен. И въпреки това допуснах същите грешки. - Мама въздъхна. - Бях изключително глупава. Ти имаш ли деца?
- Един син - отвърна Джордж. - Кристофър. Не го виждам достатъчно често.
- Да не си разведен?
Джордж кимна.
- И не виждаш сина си често, защото...?
- Той живее в Англия, а майка му обича да диктува правилата.
- Напълно нормално - заяви Мама. - Всички жени сме такива. Вие трябва да се постараете нещата да вървят по желания от нас начин. Само тогава постигаме разбирателство.
Джордж се засмя, но Мама говореше сериозно.
- Ти ли разочарова майка му?
- Може да се каже.
- Ясно. И тя те е напуснала? - Мама не дочака обяснението му. - Винаги става така. Мъжете не оправдават очакванията на жените и си тръгват. Кой е виновният в случая -партньорът с очакванията или онзи, който не успява да ги оправдае? Не знам. Няма значение. Защо не виждаш сина си по-често?
- Не е толкова просто - заяви Джордж. - Майка му...
- О, стига глупости. Не вярвам, че една майка ще скрие детето си от бащата без основателна причина. Щом си добър родител, защо изобщо си се изнесъл от къщи? Някои мъже трудно поемат отговорност. - Мама му се усмихна дяволито. - Малко съм груба с теб, Джордж сан. Не ми се сърди.
- Не се сърдя. - Джордж се втренчи в бележника си. -Права сте. Тя не е... Определено е трудно, но...
- Трябва да положиш повече усилия - посъветва го Мама и отпи от кафето.
- Вие направихте ли го? - попита Джордж. - С Кайто?
Мама сведе очи.