- Няма да се откажеш лесно, нали Джордж сан?
- Необходимо е да разголите душата си. Иначе книгата няма да звучи правдоподобно.
- Хай. Вероятно е така. Но къде остават моите нужди?
- Може би ще се почувствате по-добре, ако свалите товара от раменете си.
Тя кимна.
- Е, предполагам, че няма по-подходящ момент от сегашния. - В гласа й изведнъж се прокрадна нотка на несигурност. - Моля те, не разваляй мнението си за мен, Джордж сан. Ще ти разкрия цялата истина. Детството на Кайто беше изключително трудно. Аз ръководех клуба и буквално тънех в разкош. Носех диаманти и перли, пиех шампанско и си купувах скъпи парфюми. Появявах се в живота на Кайто когато си поисках, а тя ме обичаше. Направо ме обожаваше. Искаше да бъде точно като мен. Беше прекалено добра дъщеря. Не я заслужавах.
Постоянно се прибирах у дома с различни мъже - любовници, съпрузи, милиардери. Те ни водеха на скъпи екскурзии. Често казвах на дъщеря ми: „Никой не може да твърди, че животът ти е скучен, скъпа. Притежаваш неща, за които повечето ти приятели само си мечтаят: собствен телевизор, компютър, купища дрехи...“ Но, разбира се, тя не се нуждаеше от тези вещи. Искаше просто да има нормална майка, която не спи по цели дни и не става обект на клюки в училище. Кайто копнееше за любовта ми.
Аз знаех, че се измъчва, Джордж сан. Болката й не ми беше чужда. Ужасно ми е трудно да говоря за това. Дълги години не го признавах пред себе си. Преструвах се, че не усещам колко се тормози. Криех страданието й дълбоко в душата си, където не допусках никого.
Съучениците й се подиграваха заради мен. Подобни неща са нормални в Япония. Пиронът, който стърчи най-много от стената, трябва да бъде забит дълбоко в нея. Майка й беше във водния занаят и другите я осмиваха. Кайто ми го казваше, но аз не й обръщах внимание. Беше досадна, особено когато се оплакваше от мъжете ми.
По бузите на Мама се стекоха сълзи.
- Следва най-лошата част, Джордж сан. Надявам се, че си готов да я чуеш. Някои от мъжете ми не се държаха добре с нея, със собствената ми дъщеря. Знаех го, но нарочно затварях очи.
Химикалката на Джордж препускаше по страницата.
- Точно така. Продължавай да пишеш, Джордж сан. Хората трябва да разберат коя съм и какво съм направила. В постъпките ми няма нищо красиво. Държах се като истинска западнячка, точно както баща ми.
Много от приятелите ми бяха гангстери. Отнасяха се жестоко с Кайто, а аз не ги спирах. Един се подиграваше на пъпките й и на кльощавото й тяло, друг... я биеше. А на мен просто ми беше забавно. Ето как възприемах нещата. Преструвах се, че не се е случило кой знае какво, че всичко е на шега. Не исках да им създавам проблеми. Мислиш ме за силен човек, нали, Джордж сан? Но когато става въпрос за връзките ми с мъжете, изобщо не съм силна. Никога не съм смятала, че заслужавам уважение, затова им позволих да наранят дъщеря ми... да посегнат на самочувствието й...
Мама си пое дълбоко въздух. Джордж се приведе напред и я потупа по ръката.
- Много сте искрена-заяви той.
- Не искам повече да бъда западнячка, Джордж сан -продължи Мама. - Но се налага да работя като такава. Клубът се нуждае от мен. - Тя се усмихна и чертите на лицето й омекнаха. - Когато започнах, бизнесът вървеше съвсем гладко. Не е за вярване, нали? Бях бременна, а после се грижех за малкото си дете, но не ми беше трудно. Парите се сипеха като дъжд от небето. Трябваше да се досетя, че нещо не е наред. Животът ми не беше балансиран.
- Още ли не сте постигнали равновесие? - попита Джордж.
- Не. - Единият клепач на Мама потрепна. Тя го притисна с пръсти. - Само за пет години заведението ми се превърна в най-добрия клуб с компаньонки в „Ропонги“. Правех купища пари. Всички големи фирми знаеха, че това е мястото, на което да доведат партньорите си след работа. Имах много известни клиенти - артисти, певци... Най-различни хора.
Американските филмови звезди се държаха изключително неприлично. Повечето бяха женени за големи красавици - фотомодели, актриси. Но всички търсеха секс с компаньонки. Всички с изключение на един. Джеймс Бонд.
Джордж ахна от удивление.
- Джеймс...
- Да, да. - Мама вдигна ръка. - Точно той. Беше страшно известен. Не искаше секс, но другите го правеха. Постоянно говореха за себе си. Господи, как само се хвалеха.
- Кои бяха те? - попита Джордж.
- Записала съм имената. Сега ще ти ги дам. - Мама отиде до дървения шкаф, куцукайки с левия си крак. - Ето. - Тя извади няколко листа на редове и ги подаде на Джордж. -Аз също си водех записки. Виждаш ли?
Джордж взе листата и ококори очи, щом прочете списъка.
- Мили боже! Всички ли са били ваши клиенти?