Мама кимна и седна отново.
- Този тук ме помоли за... Търсеше момиче, което да... Не мога да прочета какво пише.
Мама доближи списъка до лицето си.
- Искаше да гледа филма „Дълбоко гърло“ с едно от момичетата ми. Държеше да му прави орална любов, докато той разговаря с жена си по телефона.
- Смятах, че компаньонките не са проститутки - вметна Джордж.
- Всяка може да стане срещу съответната цена. А как ти се струва този? - Мама посочи листа. - Нали питаше за политици, Джордж сан? Едва ли ще намериш по-известен човек от него.
Джордж се втренчи в листа.
- Съжалявам, че ми показвате списъка едва сега.
- Нахвърлих го в болницата. Виждаш ли как се е държал? За служител в Белия дом не беше особен джентълмен.
Джордж прочете: Мъжът миришеше лошо и заспа в клуба, след като повърна върху едно от момичетата. По-късно я покани в хотелската си стая.
- Разбира се, като всяка добра Мама сан никога не разкривах тайните на клиентите си - продължи тя. - Но времената се промениха. Музикантите бяха най-лоши от всички. Попзвездите. Смятаха се за богове. През осемдесетте години нещо се случи в Англия. Наричаха го „Банд ейд“. Знаеш ли за какво говоря?
- „Банд ейд“? Благотворителната кампания ли? - попита Джордж.
- Да. Различни групи се събраха да пеят заедно. Някои от тях дойдоха в Япония и се мислеха за велики. Казваха ни, че трябва да дадем пари за благотворителност и да спасим гладуващите хора в Африка. - Мама се засмя. - Но те, естествено, пилееха хиляди йени за жени и шампанско!
Джордж не спираше да кима, докато прехвърляше страниците.
- Страхотно. Точно от това се нуждаех. А тук сте изброили момичетата от вашия клуб?
- По-известните, да - отвърна Мама. - Виждаш ли тази? Наричаше се Блонди, докато работеше за мен. Беше една от любимките ми. Сега участва в известни филми. Имаше изключително чаровна усмивка, с която направо подлудяваше мъжете. Но вземаше доста наркотици. - Мама поклати глава. - А това момиче... стана прочута манекенка в Америка. Смятах я за чиста като сълза. Но веднъж един сервитьор я завари да прави секс със сина на някакъв клиент в тоалетната на клуба. - Мама доближи ръка до устата си и се закикоти. - Тя беше много красива, но ми се струваше прекалено висока и кльощава. Списанията обаче я харесваха. В момента снима филми с фитнес упражнения и други подобни неща.
- Чудесно - заяви Джордж и се засмя, когато прочете имената на момичетата. - Най-после събрах материалите, от които се нуждаех.
- Радвам се. - Лицето на Мама засия. - Тези дни отдавна са отминали. Диамантите, големите банкови сметки. Сега фирмите имат строго определени бюджети. Всичко се следи внимателно. Япония далеч не е толкова екзотична, колкото преди. Пълно е с американски заведения. Западните звезди посещават западни клубове и ресторанти и се преструват, че все още са в Америка. Разбира се, аз не знаех кои са хората, които идваха в клуба. - Тя удари с ръка по листа. -За мен те бяха просто клиенти. Обикновено се държаха много непристойно. Спах само с няколко от тях. С най-красивите.
Срамувам се, че съм лоша майка, но се гордея с клуба си.
Въпреки многобройните проблеми - постоянните полицейски проверки и заплахите на якудза - се грижа съвестно за заведението и момичетата. Те са моите компаньонки. Чувствам ги като свои дъщери. Докато Кайто беше малка, прекарвах повече време с тях, отколкото с нея. Никога не пропускам да им платя, независимо колко съм закъсала. Винаги ще бъде така.
Джордж кимна.
- Поведението ви е достойно за възхищение.
- Може би. Или пък съм просто една остаряла глупачка -каза Мама. - Момичетата постоянно ме напускат и крадат клиентите ми. Не им пука за мен и клуба. В тях няма нищо японско. Повечето не притежават необходимата лоялност. Но знаеш ли какво, Джордж сан?
- Какво?
- Не ме интересува. Ще продължа да се грижа за тях. Няма да последвам примера на другите западни клубове. Те карат компаньонките да работят твърде усилено и не им плащат добре. Принуждават ги да правят секс с клиентите и не ги предпазват от опасностите. Никога не бих го направила, независимо колко клиенти загубя. И все пак понякога момичетата ме мразят, Джордж сан.
- Сигурен съм, че не...
- Напротив. Мога да бъда много лоша. Но аз съм тяхната Мама сан и винаги защитавам интересите им. Старая се да им плащам редовно. Грижа се за тях по свой собствен начин. Вече събра ли достатъчно материал за книгата?
Джордж кимна.
- Повече от достатъчно. А вие сте толкова болна. Наистина очаквах, че разговорът ще продължи съвсем кратко...
- Мислел си, че ще те подведа? - заяви Мама и вдигна вежди.