- Не, нищо подобно. Но вие не се чувствате добре. Какви бяха резултатите?
- Щом няма новини, всичко е наред. Нали така твърдят хората?
- Не разбирам. Резултатите... Лекарите не вили обясниха какво е състоянието ви?
- Още не съм отворила плика.
- Защо не?
- Защо ми е да го правя? Не искам някой друг да ми казва дали ще живея, или ще умра. Изборът е изцяло мой. Благодарна съм за всяко едно нещо, случило се в живота ми. Ще си отида, когато съм готова.
- Но... - Джордж поклати глава. - Какво ще стане, ако резултатите... Може би се нуждаете от допълнително лечение.
- Достатъчно ме лекуваха. - Мама сключи ръце в скута си и изпъна гръб. - Няма да се подложа на повече процедури. Чуй ме, Джордж сан. Ако човек си втълпи, че умира, наистина ще умре. Тези мисли са като отрова за съзнанието. Не възнамерявам да им се поддам. Вярвам, че съм по-добре. Трябва да бъда здрава, за да мога да плащам на компаньонките си и да се грижа за дъщеря си.
Джордж й подаде ръка.
- За мен беше привилегия да се запозная с вас. Обадете ми се, ако имате нужда от нещо.
- Просто се постарай книгата да има успех.
56.
Стеф
- Госпожа Сато готова ли е да приеме посетители? - попита Стеф.
Зад дългото бюро, разположено по протежение на цялата стена във фоайето, седеше млада жена с уморен вид.
- Съжалявам, все още е твърде нестабилна.
- Сигурна ли сте? - Стеф се приведе към нея. - Лекарите ми казаха, че мога да я посетя по-късно днес.
- Нека се свържа с доктора й.
Тя вдигна слушалката и изрече няколко думи на японски, но след малко затвори и поклати глава.
- Зает е в момента. Ще се освободи чак в шест часа. Ще изчакате ли?
Стеф кимна.
- Заповядайте.
Рецепционистката посочи пейките, поставени между красивите саксии, които украсяваха фоайето. Стеф се настани на същата, на която бе прекарала последните четири часа. Веднага усети болката от дългото седене върху твърдото дърво.
Тя погледна часовника си. Наближаваше пет часът. Оставаше й още само един. Стеф се прозя и претърси чантата си за дъвки - беше готова на всичко, за да убие малко време. Зърна дневника на Анабел сред празните опаковки от храна и разпръснати гримове. Тогава си спомни за последните думи на госпожа Кимоно.
„Западните момичета, които работят там, са крехки и уязвими. Наричам ги „стъклените гейши“. Стеф усети как я побиват тръпки. Ще продължа да чета, помисли си тя. Тук съм от няколко месеца, а все още не съм открила Анабел.
Загубих поредния клиент. И този отиде при едно момиче със специален договор. Каква изненада! Майкъл постоянно ме кара да подпиша такъв. Страхувам се, че ако нещата не потръгнат... Не знам. Винаги ще мога да си намеря друг клуб, но съм свикнала да получавам много пари и това ще е крачка назад.
Покрай Стеф минаха няколко медицински сестри, облечени с бели престилки, закопчани до врата. След малко изчезнаха в един от коридорите. Тя се замисли за договорите. Изглежда, момичетата спяха с клиентите си, за да припечелят допълнително, а клубът дори насърчаваше подобни действия. Всъщност, ако дадена компаньонка не се справяше добре в работата, мениджърът я притискаше да подпише специален договор и да предложи на мъжете сексуални услуги. Вероятно именно тук се криеше тайната на успеха, въпреки че Анабел явно не спеше с клиентите си. Или поне Стеф се надяваше, че е така. В противен случай Анабел нямаше да има нищо общо с милото момиче, което тя помнеше от училище.
В момента ми е наистина трудно да бъда в клуба. Онази история със спящите красавици е изключително странна. Понякога японците се държат много особено. Кой нормален мъж се възбужда, докато гледа как някое момиче изпада в безсъзнание? Напоследък следя внимателно питиетата си. Гони ме ужасна параноя.
Стеф почувства как й причернява пред очите. Лицето й започна да пулсира в ритъма на сърцето й. Спящи красавици... Напоследък следя внимателно питиетата си... Нещо в израза „спящи красавици“ я караше да настръхне. Тя си спомни снимките, които бе видяла на рецепцията в „Каламити Джейнс“ през първата си вечер в Япония. Красиви момичета по бельо, потънали в дълбок сън.
- Извинете. - Стеф помаха на някакъв мъж в болничен халат. - Наблизо има ли интернет кафе?
Фразата „спящи красавици“ веднага даде резултати в Гугъл, но уебсайтовете нямаха нищо общо с „Уолт Дисни“. Тя се натъкна на множество порнографски снимки, на които се виждаха безжизнени разсъблечени жени. Стеф прочете следното: „Спящите красавици са припаднали под влиянието на наркотици или други вещества момичета, използвани за сексуално удовлетворение. Наименованието произхожда от култовата японска книга „Къщата на спящите красавици“ на Ясунари Кавабата. Порнографските филми на тази тематика представят сексуални актове с жени, загубили съзнание.“