Докторът поиска да наемем хотелска стая (каква изненада!). Бях толкова пияна, че си казах: „Защо не?" Повечето компаньонки тук спят с клиентите си, а на мен ми е писнало от постоянната работа и неизвестността дали ще получа бонуси или не.
Моля те, не ме обвинявай. Направих го. Почувствах се неловко на следващия ден, когато се събудих до дебелия дъртак до себе си, но почти не помня останалото, така че едва ли е било толкова зле. Знам, че преди това се изкъпахме заедно. Поне е бил чист. А шампанското и кокаинът определено ми помогнаха.
Оттогава той идва в клуба всяка вечер. На следващия ден дори ми купи колие с диамант (камъкът е доста малък, но мога да го върна с касовата бележка и да взема парите - 40 000 йени). Дори не ме попита дали искам да го повторим. Мама е много доволна от мен. Отново съм любимото й момиче. Тя преживя доста тежко измамата на онази англичанка. Сега осъзнава, че може да разчита на старите пушки като мен и Кристияна.
Сигурно ме мислиш за ужасна. Вероятно си права, но все пак се радвам, че напрежението видимо отслабна. Тами никога няма да научи за случилото се, а ако по този начин успея да платя училищната й такса, постъпката ми едва ли е толкова лоша.
Частити
58.
Стеф
Стеф трепереше, докато снегът се сипеше върху раменете и косата й. Беше облечена само с дънки и две блузи с качулка въпреки гъстите снежинки, които бързо покриваха тротоара пред „Каламити Джейнс“.
- Ще влезем ли скоро вътре? - попита тя Рики, която носеше кашмирено палто и кожени ръкавици. В ръката й димеше цигара.
Останалите компаньонки се бяха събрали около нея. Наброяваха около петдесет. Повечето пушеха и се оплакваха от студа.
- Един Бог знае - отвърна Рики.
Малко преди началото на смяната тя бе получила сигнал за предстояща полицейска проверка. Стеф и останалите се бяха събрали светкавично пред рецепцията, а Рики крещеше и ги вкарваше на групи в асансьора, като постоянно повтаряше: „Побързайте, побързайте!“
В долния край на улицата полицаите придружаваха компаньонките от клуб „Грийнграс“ до чакащия отпред микробус. Облеклото на момичетата беше оскъдно. Почти всички плачеха.
- Никога не са проверявали „Грийнграс“ - заяви Рики и хвърли угарката в канавката. - Никога. Якудза губи влияние. - Мобилният й телефон започна да вибрира. - Ало? Да, добре, Майк. Ще им предам. - Рики се обърна към компаньонките и изкрещя: - Влизайте вътре! Не се преобличайте. Трябва да се преструвате, че сте най-обикновени гости на клуба. Ясно ли е? Група съвсем нормални момичета, отишли да се позабавляват.
Ейнджъл се приближи до нея.
- Никоя от нас няма виза - каза тя. - Нима искаш да седнем вътре и да ги изчакаме да се появят? Не бива да рискувам да ме хванат. Затънала съм в дългове. Ако не работя... -Гласът й звучеше почти истерично.
- Спокойно, Ейнджъл - изръмжа Рики. - Не забравяй, че носите неофициално облекло, а Майк е скрил договорите ви на сигурно място. В момента разговаря със свои приятели. Според тях полицията не разполага с никакви доказателства. Не са в състояние да предприемат нищо. Нямат право да ви арестуват, ако просто се забавлявате в компанията на мъже.
- А паспортите? Нали са в офиса? Лесно могат да ги открият.
- Не е престъпление да държиш паспорти. Те не са доказателство.
Всички влязоха във фоайето и Стеф се качи в асансьора заедно с Ейнджъл и три други компаньонки. Тъй като в него се побираха най-много пет души, останалите отвън скръстиха възмутено ръце. Очевидно бяха ядосани, че трябва да чакат в откритото фоайе. Бузите им се бяха зачервили от мразовития вятър.
Докато асансьорът пътуваше нагоре, момичетата мълчаха и гледаха в краката си. Стеф си спомни за написаното от Анабел. Тя имаше право - никой тук не се държеше приятелски.
Когато асансьорът пристигна на петия етаж, клубът беше пуст.
- Господи! - възкликна Стеф. - Все едно сме попаднали в свърталище на духове. - Празната сцена гледаше към масите, отрупани с недопити чаши и съдове с топящ се лед. -Къде са всички клиенти?
- В „Холивуд“ - отвърна едно от момичетата. - Майкъл винаги ги праща там. Ще се появят отново, когато Рики им даде сигнал.
- Не мога да стоя така - извика Ейнджъл по посока на бара, като не спираше да приглажда веждите си. - Наистина ще ни заловят и ще ни екстрадират. Трябва да връщам страшно много заеми.