- Вие сте приятел на Частити - каза тя.
- Хай. Да. - Той кимна. - Частити е моя годеница.
- Годеница ли?
Стеф го погледна учудено, но в същия миг осъзна, че докторът навярно не бе използвал правилната дума на английски. Най-вероятно бе искал да каже „любимо момиче“ или нещо такова.
- Светът е толкова малък. - Тя пристъпи от крак на крак. -Какво е състоянието на госпожа Сато?
- Последвайте ме.
Мъжът я заведе на долния етаж.
- Оттук, моля.
Стеф го последва в някаква стая, в която се носеше странна миризма. Госпожа Кимоно лежеше на болнично легло в средата на помещението. Тялото й бе увито в розово кимоно, а ръцете й бяха скръстени на гърдите. Беше напълно неподвижна. Навсякъде около нея имаше бели цветя, а на нощното шкафче гореше ароматна пръчица. До леглото бяха коленичили две медицински сестри, свели глави.
Изминаха няколко секунди, преди Стеф да разбере какво се е случило.
- Но аз я видях вчера - прошепна тя и се приближи до неподвижната фигура.
Челото на госпожа Кимоно бе сбръчкано в сърдита гримаса. Изражението й отиваше. Дори в смъртта си възрастната жена не беше доволна. Стеф се усмихна през сълзи.
- Остави нещо за вас - заяви докторът.
Една от сестрите отиде до близкия шкаф и извади сгънато бяло кимоно, на което бе прикрепена бележка.
- Беше го облякла вчера - каза Стеф и взе бележката.
Почеркът бе разкривен и неравномерен. Текстът гласеше: „На моята майко. Това е първото кимоно, което носех като гейша. Получих го от своя данна, след като приключих обучението си. Дрехата е истинска антикварна рядкост. Много е ценна.“
Стеф се втренчи в бележката.
- Подарява ми кимоното - обясни на доктора. - За мен е чест, но... Не е ли редно да бъде наследено от семейството й?
- Тя няма семейство - отвърна лекарят.
- Напротив, има дъщеря.
Мъжът поклати глава.
- Дъщерята пожела... държавата да се погрижи за всичко. Помоли да не бъде замесвана.
- Значи не се очаква погребение?
Лекарят се смути.
- Ще бъде кремирана до няколко дни. Може да отидете в крематориума, за да се сбогувате с нея.
- Но госпожа Сато беше получила собствен гроб - заяви Стеф и извърна глава от вдървената фигура на леглото. След това доближи кимоното до гърдите си. Миришеше на влага и сапун. - Ето. - Стеф отиде до шкафа, откъдето сестрата бе извадила кимоното, и намери писмото, което госпожа Кимоно й бе прочела предишния ден. - Всичко е описано тук. - Тя подаде листа на лекаря. - Искаше да бъде погребана.
- В Япония хората биват кремирани и после погребвани - обясни докторът. - Ние знаем за предпочитанията й. Но госпожа Сато няма да бъде погребана на посоченото място.
- Защо не? Нали такова е последното й желание?
- Семейството й не го позволява - отвърна докторът.
- Дъщеря й?
Мъжът не отговори. Стеф отново се обърна към госпожа Кимоно. За щастие тя не бе в състояние да ги чуе.
- Ще има ли някаква церемония? - попита Стеф.
Докторът поклати глава.
- Няма кой да я организира. Госпожа Сато има приятели в Киото, но те са твърде стари, за да пътуват. Както споменах, може да придружите тялото до крематориума.
- Вчера изглеждаше съвсем добре. - Стеф стисна кимоното. - Да, бих искала да отида в крематориума. Кога ще я преместите там?
- При първа възможност - заяви докторът. - Разполагаме с прекалено малко възможности, за да я задържим тук. В Токио мястото не е достатъчно за живите, какво остава за покойниците.
62.
Когато тежките врати на „Каламити Джейнс“ се отвориха в шест и половина вечерта, Стеф вече чакаше отпред.
- Радвам се, че приемаш работата толкова сериозно - отбеляза Рики, след като Стеф профуча покрай рецепцията и се насочи към стаята за преобличане. - Разбрах, че Майкъл е говорил с теб.
- Забравих нещо вчера - отвърна Стеф.
Щом влезе в стаята, тя разрови купчината дрехи и скъсани чорапогащници на пода. И ето че го зърна - скрит под чифт сандали с високи токчета. Дневникът. Навярно бе изпаднал от чантата й. Стеф го вдигна и разлисти страниците, след което притисна силно синята тетрадка към гърдите си.
Слава богу!
Тя изрита настрани празните опаковки от храна, освободи малко място на изтъркания кафяв килим и се зачете.
Работата е УЖАСНА. Не мога да я понасям. Някой е казал на Майкъл, че съм спала с баскетболиста, и той не ме оставя на мира. Цяла седмица ме принуди да седя на служебната маса, въпреки че клубът е пълен. Прави го нарочно, за да ме накара да подпиша договора. Опитва се да ме накаже. С Джералдин се случи същото. Затова тя се превърна в момиче за шестия етаж. Сигурна съм, че ако не го беше направила, нещата нямаше да се развият толкова зле. Тя прекаляваше с кристалите, но историята със спящите красавици буквално я довърши.