- Знам, че си ти, Джулия - прошепна Стеф и пусна бледата фигура. Ръцете й тежаха, но кръвта течеше свободно във вените й.
- Да, аз съм.
Матракът под Стеф се размърда, когато Джулия седна до нея.
- Защо не прочете думите на огледалото? - попита Джулия. - Написах ги заради теб. За да ти подскажа кои напитки да избягваш.
- Какво става?
- Не исках да те дрогират - продължи Джулия. - Правят го само защото си нова тук. Няма да си го позволят отново.
- Кои са те? Кой ме е дрогирал?
- Шефовете. - Последва дълга пауза. - Не се притеснявай, няма да се повтори. Не и ако не се съгласиш.
- Да се съглася ли?
- Можеш да го избереш сама, за да спечелиш повече пари.
- Моля? - Стеф поклати глава. - Защо някой би избрал подобно нещо?
- Това е един от специалните договори в клуба - обясни Джулия. - Някои момичета са на повикване двайсет и четири часа и спят с клиентите. Работят усилено, но получават много пари. Другият тип договор се нарича „спяща красавица“. Ако си на него, изобщо не работиш.
- Не разбирам.
- Някои клиенти харесват момичета, изпаднали в безсъзнание. Нещо като фетиш. Не само японците, но и всякакви други мъже. Затова има компаньонки, които биват дрогирани. Доброволно. Клиентите се възбуждат по този начин, преструвайки се, че момичетата не знаят какво става. Качват се горе и правят с тях най-различни неща. А клубът ги заснема. За спомен. Всичко се случва със съгласието на момичетата. Те не получават веднага пари. Клубът просто им дава допълнителни бонуси заедно с останалата заплата.
- Но кой би...
- Сделката е добра - отвърна Джулия. - Компаньонките не трябва да правят нищо. Не се притесняват как ще удовлетворят желанията на клиентите и дали трябва да отидат в хотелските им стаи. Поглъщат само едно питие и бум! Припадат и се събуждат на сутринта с тлъст бонус.
Стеф забеляза сивата кожа на Джулия и зеленикавите кръгове под очите й. Спомни си как русата й коса се бе разпиляла върху масата онази нощ, а на другия ден тя се бе появила на работа, сякаш нищо не се бе случило. И на списъка с бонуси... До името на Наталия пишеше „24“, а до нейното - „СК“. Спяща красавица.
Тук съм различен човек...
- Ти си на такъв договор, нали? - попита Стеф. - Слагат наркотици в напитките ти.
- Не е страшно - оправда се Джулия. - Все едно ти дават сънотворни. Когато се събудиш, не помниш нищо. Всички са щастливи. Преди да премина на този договор, стресът беше ужасен. Постоянно си мислех как да спечеля следващия клиент. А мъжете винаги те напускат, ако не спиш с тях. Сега ми е по-добре.
- Но момичета като мен и Анабел, които не са подписали подобен договор, също получават упойващи напитки -заяви Стеф.
Джулия сви рамене.
- Не са чак толкова небрежни. Щяха да ти платят добре, а както вече казах, после нямаше да си спомняш нищо.
- За какво говориш?
- Това е специална услуга, предлагана на клиентите. Нови момичета, невинни като девици. Заплащането е чудесно. Толкова е високо, че можеш да се съгласиш да подпишеш такъв договор. Много момичета го правят след първия път.
Стеф наруши мълчанието.
- Ти направи ли го?
- Ще попитат и теб - каза Джулия. - Въпреки че се събуди. Ела утре и ще получиш добро предложение. Дори не се налага да подписваш договор. Просто ще ти дадат пари, за да си мълчиш.
- Къде е уловката?
- Трябва да бъдеш лоялна към клуба. Да работиш тук, докато договорът ти изтече. И не бива да издаваш тайната пред другите нови момичета. Спокойно, няма да им навредиш. Повечето се събуждат в собствените си апартаменти и дори не разбират за случилото се. Чак когато им платят „пари за цветя“ след няколко седмици и им предложат специалния договор, научават какво е станало. Подобни неща са съвсем нормални в „Ропонги“. Тук поне сме в безопасност. Шефовете се грижат да не пострадаме.
- Защо никой не е отишъл в полицията? - попита Стеф. -Някое от новите момичета?
- Така ще навредим само на себе си, не на клуба.
- Защо?
- Всички пребиваваме нелегално тук. Щастливи сме, че изобщо имаме работа. - Чаршафите изшумоляха и Джулия се изправи. - Не се притеснявай, никога не те принуждават да го повториш. Дават ти кодовете на напитките, за да знаеш кои да не докосваш. След като веднъж си разбрала какво е положението, те смятат за ветеран. Клиентите спират да плащат за теб и шефовете ти предлагат стандартен договор „спяща красавица“.
- Но аз не бих...
- Няма да те обвиня, ако откажеш - прекъсна я Джулия. -Сигурно си се уплашила много, когато си се събудила тук. Не се тревожи, ще получиш бонуса, ако останеш до изтичане на договора ти.