Выбрать главу

Джулия се обърна и тръгна към вратата.

- Трябва да тръгвам. Изчакай малко, преди да ме последваш. Не бива да научават, че съм ти помогнала.

- Но защо ми помагаш? - попита Стеф.

- Забелязах, че не ти е добре. Стоях пред тоалетната. Едно друго момиче... Веднъж на нея също й стана лошо и повърна напитката си. А после се събуди. Най-страшното е да се събудиш. По-добре е да проспиш всичко. Иначе ще видиш и чуеш неприятни неща. Исках да те предпазя.

Главата на Стеф пулсираше, но думите на Анабел отекваха ясно въпреки болката:

Каквото и да правя, не съм в състояние да забравя ужасната сцена. Джулия лежеше напълно безпомощно. Беше изпаднала в безсъзнание, тъй като бяха сложили нещо в напитката й. Държаха се с нея като с парче месо... Не биваше да ставам свидетел на случилото се... Същото можеше да сполети и мен, ако не ми беше прилошало...

- Анабел е била дрогирана - заяви Стеф. - Но е повърнала и се е събудила, точно като мен. Видяла е как ти...

Настъпи мълчание.

- Какво са направили на Анабел? Да не са я наранили?

- Казах ти да забравиш за нея.

- Джулия...

- Гледката не е била красива. Анабел се е уплашила, но шефовете са се погрижили за всичко. Аз съм била в безсъзнание и не съм разбрала какво се случва. Научих едва на сутринта.

- Къде е тя сега?

Отново мълчание.

- Джулия, къде е Анабел?

- Слушай, няма време. Намираме се на шестия етаж на клуба. Изчакай няколко минути, след като изляза, и слез с асансьора. Отключила съм вратата. Тръгни право към къщи. Не мога да остана с теб. Трябва да перфорирам картата си. Иначе ще се усъмнят.

- Още съм в клуба? - учуди се Стеф.

В стаята се чуха стъпки и някакъв звук, който наподобяваше плъзгането на четка върху коприна. Вратата се отвори и Джулия изчезна. Стеф седеше на тъмното легло, обзета от панически страх. Дали вече бяха минали няколко минути? Времето сякаш бе спряло. Екранът на стената потрепна отново и някой включи яркосиньото осветление. Изведнъж Стеф забеляза, че я наблюдават двайсетина обектива. Камери. Приличаха на очи на акула. Бяха навсякъде - закрепени за ъглите на стаята или поставени върху триножници около леглото.

Екранът, който допреди малко беше тъмносин, стана бял и Стеф зърна образа си, прожектиран на стената. Седеше на двойно легло, а по китките и глезените й се открояваха червени следи. Тя докосна раната на единия си крак и видя как Стеф на екрана прави същото. После стана от леглото и се затича. Втурна се по дългия коридор, под чиито врати се процеждаше синя светлина. Накрая стигна до златистия асансьор и натисна бутона за повикване.

Хайде, хайде...

Стеф долови раздвижване и дрънчене на брава.

Паспортите... Трябва да взема своя и на Анабел от офиса, преди да се махна от тук. Ще ги занеса в полицията. Още тази вечер.

Вратите на асансьора се отвориха.

66.

Частити

От: Ч_Ч_Частити

До: Дафни_от_Канада

Относно: Нов апартамент

Дафс,

Моля те, не ме убивай. Знаеш ли какво се случи? Ще се омъжа!!! Не се шегувам! За извратения доктор. Явно по света се случват чудеса...

Кой би предположил, че точно АЗ ще се обвържа с някой клиент? Тами още не е сигурна дали го харесва, двамата тепърва ще свикват заедно. Но той няма нищо против нея, а и тя бездруго е на училище през седмицата и не му пречи особено. Откакто се преместихме при него, Тами рядко излиза от стаята си.

Жилището му е невероятно. Наистина, Дафс. Ще се разболееш от завист, ако го видиш. Намира се точно до хълмовете на „Ропонги", съвсем близо до клуба и големите магазини. Обожавам мястото.

Трябва да призная, че докторът ме тормози повече, отколкото очаквах. Всяка вечер иска да играем онази отвратителна игра с ръцете. Понякога направо ми се гади. Той се поти ужасно и цялото му тяло е покрито с бенки, но наистина е забавен и като се изключат преживяванията в леглото, си прекарваме доста добре.

И познай какво? Може би дори ще организираме голяма европейска сватба. Сериозно. Говорих с него за имиграционните ми проблеми, а той предложи лесен начин, по който да ги реша. Обеща ми, че ще се оженим, за да мога да кандидатствам за работна виза.

Не се шегувам, Дафс, докторът е ужасно богат. Трябва да го изтърпя само две-три години, а после ще поискам развод и ще получа половината от състоянието му. Той държи да подпишем предбрачен договор, но ще се опитам да го разубедя.