Ще почувствам огромно облекчение, когато ми дадат виза. Омръзна ми постоянно да напускам страната, за да си подновявам престоя. Правилата стават все по-строги, а властите задават безброй въпроси. Последния път претърсиха чантата ми. Вероятно върху дрехите ми бяха останали следи от кокаин, защото преровиха целия ми багаж.
Тами плачеше, а аз си мислех: „По дяволите, ще ме депортират." През главата ми минаха всякакви ужасни истории. Напрежението наистина ми дойде в повече. Но тези грижи ще изчезнат, когато се омъжа.
Новият апартамент е хубав, но... Случвало ли ти се е да се събудиш сутрин, чудейки се какъв е смисълът на всичко? Преди смятах, че ако си намеря уютно жилище и реша проблема с парите, животът ми ще бъде прекрасен. Но сега усещам, че... не знам как да го определя. Имам чувството, че изпускам нещо. Не ме разбирай погрешно, не се оплаквам. Може би страдам от раздвоение на личността - в един момент съм на върха на щастието, а в следващия отново пропадам. Ето защо вземам толкова много наркотици!
Частити:(
67.
Стеф
Клубът беше слабо осветен, а синята неонова табела над аварийния изход придаваше на масите и столовете радиоактивно сияние. Стеф погледна часовника си и осъзна, че компаньонките и клиентите тъкмо са си тръгнали. Заведението беше празно, като се изключеха хората на шестия етаж.
За нейно успокоение офисът беше отключен. Тя се зачуди дали някой в Япония изобщо се заключваше. Като че ли навсякъде вратите бяха постоянно отворени. Стеф запали лампата и очите й се насълзиха от ярката светлина. Изведнъж чу някакъв шум и замръзна на място. Приличаше на дращене. Проникваше през картонената стена, която разделяше офиса от стаята за преобличане.
Може би някое от момичетата още е там.
Дращенето спря и Стеф долови неравномерните приглушени стъпки на човек, който влачеше краката си. Явно се бе насочил към голямата зала.
Трябва да взема паспортите и да се махна от тук.
Тя изпъна гръб и грабна купчината паспорти от рафта. Изведнъж забеляза квадратната картонена кутия, която бе видяла преди - пратката на Амир, увита с червена лента. Беше оставена под най-долния рафт, точно до краката й, а върху нея бяха струпани няколко пепелника с логото на „Каламити Джейнс“. Червената лепенка бе прорязана от тънки черти. Очевидно някой беше разпечатал кутията.
Чуха се още стъпки. Сега определено приближаваха. Стеф коленичи на пода, отмести пепелниците и горната част на картона се разтвори. Вътре бяха наредени множество бели опаковки с етикети на японски. Под йероглифите се открояваха думите: „Рохипнол, флунитразепам, 1 мг“. Над тях изпъкваше синьото шестоъгълно лого на фармацевтичната фирма „Чугай“, както и надписът „Контролирано вещество“.
Отгоре се виждаше парче вестник, на което пишеше:
Майкъл, този вид не оставя следи в напитките. Ако имаш проблеми, ми се обади. Амир.
„Рохипнол“. Наркотикът на изнасилвачите. Амир явно снабдяваше „Джейнс“ с големи количества.
Ако това не е доказателство за полицията, не знам.
Стеф взе кутията и я пъхна под мишница. Изведнъж зад гърба й се появи сянка.
- Какво правиш тук?
Тя подскочи уплашено. Обърна се и зърна отпуснатото изморено лице на Ейнджъл, която бе застанала на вратата.
- Нищо - отговори Стеф и се изправи. - Прибирай се вкъщи.
После остави кутията на бюрото и започна да прелиства паспортите.
Чехия, Русия, Русия, САЩ... Обединено кралство. Тя разгърна документа. Отвътре се усмихваше собственото й лице, което сякаш се подиграваше на уплашената й физиономия. Стеф пъхна паспорта в сутиена си.
- Не мога да се прибера. - Ейнджъл погледна към рафтовете. - Те пазят документите ми. - Неспокойните й очи се приковаха в ръцете на Стеф. - За какво са ти тези паспорти?
- Ще се махна от тук - заяви Стеф и продължи да прехвърля останалите. Русия, Швеция, Чехия... Обединено кралство. Тя отвори документа и зърна снимката на Анабел. - Сложили са наркотици в чашата ми. Повечето момичета тук биват дрогирани. А приятелката ми е изчезнала...
- Събуди ли се?
Стеф надникна през рамото на Ейнджьл.
- Слушай, трябва да тръгваме... Нямаме време за...
- Получаваш страхотен бонус, ако се събудиш - заяви Ейнджъл и изскърца със зъби. - Четири милиона йени. - Тя залитна напред и започна да изважда листовете от долните рафтове. - Няма да им позволя да ме депортират.