Выбрать главу

- От десетилетия, както каза Фредерико.

- Точно така - кимна Мама, после извади от чекмеджето стар шивашки метър и започна да снема мерките й -бюст, талия, бедра... - Трийсет и четири инча, двайсет и четири, трийсет и шест - напевно прошепна тя, после върна метъра на мястото му и добави: - Типично западни мерки.

Стеф изпита чувството, че я мерят, преди да я хвърлят в пещта. У дома мерките бяха изписани директно на визитките й, но тук я бяха обработили по стария начин.

Мама постави перуката върху близкия шкаф и прибра кутията с гримовете. После побутна Стеф обратно към приемната.

- Мисля, че бих могла да ти дам работа - промълви тя. -Но...

- Страхотно! - светна лицето на Стеф. - Вижте, аз още в началото исках да ви попитам нещо, но Фредерико ми забрани. Една моя приятелка работи тук. Или е работила. Казва се Анабел. Намерих визитките й и се опитвам да я открия.

- Тя напусна - хладно отвърна Мама. - Преди месеци. Не зная къде е отишла.

- О! Случайно да имате телефонния й номер? Не отговаря на имейлите ми от месеци. А другите момичета? Някоя от тях може би знае нещо?

- Напусна заедно с част от най-добрите ми клиенти - все така хладно поясни Мама. - Когато момичетата постъпват по този начин, ние просто преставаме да говорим за тях.

- Но...

- НЕ ГОВОРИМ ЗА ТЯХ!

- Добре, добре - вдигна ръце Стеф, обзета от нещо като облекчение.

Анабел не беше тук, но вече беше ясно, че бе работила като компаньонка и по-всяка вероятност се бе справяла добре. Може би бе събрала достатъчно пари и си бе намерила по-хубав апартамент. Но сега и Стеф вече имаше работа. Нещата изглеждаха далеч по-оптимистично.

- Както и да е - обади се Мама и на лицето й отново разцъфна ослепителната усмивка. - Но ти не ми позволи да довърша...

Стеф моментално се почувства зле.

- Няма смисъл да те вземам веднага - продължи Мама. -Но според мен имаш всички шансове да се справиш. Обади ми се след един месец, става ли?

Стеф с притеснение приглади червеникавата си коса, сплъстена от пот и мръсотия. Опита се да овладее ужаса, който се надигаше в душата й. След месец? Фредерико беше казал, че единствено в този клуб може да си намери работа. Стомахът й се сви при мисълта, че само след няколко дни трябва да доплати наема си. Трябваха й пари. Трябваха й спешно.

- А какво ще кажете за една пробна вечер? - попита тя, правейки отчаяни усилия да овладее треперенето на гласа си. - Да речем утре, просто за да видим дали ще се справя.

- Моментът не е подходящ - поклати глава Мама. -Много момичета, малко клиенти. Щеше да е друго, ако имаше свои клиенти. Но ти си съвсем нова. Съжалявам. Ще се видим другия месец.

- А ако ви доведа нови клиенти? - не се отказваше Стеф. Гласът й пресекна, но тя все пак успя да издържи пронизителния поглед на възрастната жена. - Заведението е празно, значи се нуждаете от клиенти.

- Не, не - поклати глава Мама. - Съжалявам.

- Ако не ви доведа нов клиент до края на седмицата, спокойно можете да ме изгоните - заяви Стеф с надеждата, че е скрила отчаянието си. - Това ще бъде край на пробния срок.

Лицето на Мама едва забележимо се сбърчи, а Стеф усети, че е успяла да привлече вниманието й.

- За мен подобна оферта не означава много - поклати глава възрастната жена.

- Ще ви доведа клиенти - тръсна глава Стеф. - Сигурна съм.

Мама замълча, но в погледа й се четеше интерес.

- Добре - кимна след кратка пауза тя. - Знаеш ли какво е дохан?

- Дохан? - вдигна вежди Стеф. - Не.

Мама изчегърта с нокът някакво въображаемо петънце върху бюрото.

- Дохан е вечеря с клиент. Момичетата, които работят тук, познават много клиенти, които ги канят на вечеря. А след вечерята идват тук, в клуба, и ми плащат, защото съм разрешила на съответната компаньонка да приеме поканата им. Това е дохан.

Стеф кимна. Джулия й беше споменала нещо за излизане с клиенти. За това нещо най-вероятно се получават добри бонуси. Колкото повече срещи имаш, толкова повече печелиш.

- Ето какво ще ти предложа - обади се Мама. - Ще те взема на пробен период, но ако до събота не си уредиш дохан, няма да ти платя нищо.

- Това са само три дни. Как бих могла да... Искам да кажа, че не познавам никого тук.

- А, това не е мой проблем. Ти каза, че ще ми доведеш клиенти. Ако намериш мъж, който да те заведе на вечеря, а след това да дойде в клуба, няма да имаш никакви проблеми. Разбира се, винаги можеш да спечелиш дохан и с някой от моите клиенти. За мен това няма значение.