- Не съм съвсем наивна - отвърна Стеф и внимателно изпъна краката си. - Но както и да е. Вече е време да си вървя.
- Наивна си и още как - поклати глава госпожа Кимоно.
- Ще се справя - изправи се на крака Стеф. - Аз съм актриса и мога да играя всякакви роли.
- Как може да си актриса без подготовка?
- Имала съм подготовка. При това доста продължителна. Имам диплома за актриса и един бог знае през колко курсове съм минала...
- Нали каза, че си тук, за да спечелиш пари за курс?
- За магистратура. Това е нещо като допълнителна подготовка.
Стъклената врата потъмня от сянката на пощаджия със синя фуражка, който пусна нещо в процепа за писма.
- Колко години подготовка имаш? - попита госпожа Кимоно, хвърляйки кос поглед към писмото.
- Три, всъщност четири... Три, преди да се дипломирам, плюс една подготвителен курс. А после и школа, където специализирах драматично изкуство. Общо са някъде около девет години. Пълни четири години драматично изкуство при завършването ми, а след това куп вечерни курсове -пеене, бойни изкуства...
- Звучи като наистина добра подготовка. Но кога приключва обучението и започва истинската работа?
- Този курс е... как да кажа... доста специален. Стара школа с много добри традиции. У дома допуснах някои грешки, ей така, от глупост. Сега ми трябва ново начало. Да покажа на хората, че... Да се докажа като истинска актриса.
- Преди време в Киото имаше най-различни школи -сви рамене госпожа Кимоно. - Най-вече по музика и танци. Най-добрите. Една по шамисен, друга по танци. Но когато се появи истинска гейша, с истинска страст и истински умения, никой не я пита къде и колко време се е обучавала. За хората е ясно, че тя живее чрез таланта си.
- Всеки има право на мнение, но аз знам какво правя -отвърна Стеф. - Когато хората те възприемат по определен начин, е трудно да си намериш подходяща работа. Затова трябва да се докажа на най-доброто място... Но вие едва ли знаете чак толкова много за актьорското майсторство.
- Разбира се, че не знам - отвърна госпожа Кимоно, усмихвайки се като котка - широко, но без топлина в очите. -Все пак бих казала, че между актрисата и гейшата има огромна пропаст.
- Трябва да тръгвам - отвори вратата Стеф. - И без това се застоях доста дълго при вас.
- Добре - кимна госпожа Кимоно, без да помръдва от възглавницата. - Останах с впечатлението, че наистина имаш добра подготовка като актриса. Но изобщо не познаваш мъжете.
- Ами помогнете ми да ги опозная - отвърна Стеф и остави вратата да се затвори. - Обяснете ми какво трябва да знам, след като съм толкова невежа. Утре, след като поговоря с Джулия и открия другата си приятелка, бих могла да...
- Изключено - отсече госпожа Кимоно. - Ти си твърде арогантна, за да те науча на нещо.
- Моля ви - настоя Стеф. - Аз наистина не познавам достатъчно мъжете и затова съм тук. Трябва бързо да спечеля пари, защото бях глупава и не знаех, че...
- Съжалявам - кръстоса ръце на гърдите си домакинята.
Стеф отвори уста, след това я затвори. Просто не можеше да измисли нещо по-убедително и затова отново прошепна:
- Моля ви!
- Не, съжалявам.
Стеф излезе навън и остави вратата да се затвори след нея. Едва когато преодоля половината разстояние до апартамента, пристъпвайки малко тромаво, но вече без да й се подгъват краката, тя осъзна, че госпожа Кимоно нито веднъж не беше погледнала белезите й.
15.
Мама
Когато Мама се появи в ресторант „Пийк Лаундж“ на хотел „Парк Хаят“, помещението беше наполовина празно. Беше се накичила с купища диамантени бижута, а на плещите си беше наметнала визонова пелерина. Половината диаманти бяха фалшиви, а пелерината беше протъркана на места, но въпреки това тя беше сигурна, че в очите на персонала все още бе блестящата кралица на нощта, която се хранеше тук години наред.
Мама хвърли блестяща усмивка на келнера, който й предложи маса, а след това посочи Джордж, който беше седнал зад едно яркозелено бамбуково дръвче. Той я видя и бързо скочи на крака. Толкова бързо, че бутна празната чаша за кафе на масата. Друг келнер незабавно се втурна да я вдигне.
- Мама сан! - възкликна Джордж и забърза към нея.
Спря се на една крачка, поклони се тромаво и протегна ръка, която тя се направи, че не забелязва.
- Елате да седнем и да започваме.
Беше облечен в протъркан сив костюм - единствения, който притежаваше. Подарък от старо гадже, с което не се виждаше от години. Излъсканият плат беше свидетел на многобройни сватби, погребения и интервюта за работа.