Мама проби гланцираната повърхност на кафявата топка, използвайки изящната виличка, която лежеше върху чинията. Разнесе се остро пропукване, от вътрешността на топката бликна бял фондан. Тя го разбърка с шоколадовата глазура и поднесе вилицата към устата си.
- Невероятен вкус - обяви тя. - Кафяво отвън, бяло отвътре. Също като мен. Нали, Джордж сан?
- Извинете, но аз...
- Отвън японско, отвътре европейско, нали? Хората винаги казват така. Но в момента ми се струва, че е точно обратното. Аз нося европейски дрехи и прическата ми е европейска, но вътре в себе си оставам японка. - Тя довърши топката на две големи хапки и разтроши другата. На чинията бликна тъмен фондан. - И тъй, вече е време за сметката, Джордж сан - сладко се усмихна Мама. - Тази вечер имам ново момиче. Англичанка, със силни черти, прекрасна фигура и недостатъчно грим. Или ще се провали, или ще се представи чудесно. А аз трябва да съм в клуба, за да я наблюдавам. - Вдигна ръка и докосна лявото си око, което беше кръвясало от умора.
- Да, разбира се - кимна Джордж.
Келнерът се насочи към масата им, но Мама кръстоса пръсти и той забърза към касата.
- При следващата ни среща ще ви разкажа за сапунените бани, Джордж сан - подхвърли тя. - Работила съм там. Да, да, не се изненадвайте. Това се случи, след като бяхме принудени да си обуем бельото. Отчаяно се нуждаехме от работа. Много от нас се върнаха във водния занаят, при това в най-евтината му част. И изведнъж се оказаха с нежелана работа и далеч по-малко пари.
Келнерът остави на масата махагонов поднос, върху който имаше дълга сметка. Джордж извади протъркания си портфейл от кафява кожа и отброи няколко банкноти от по 5000 йени. Всяка от тях залепваше по пръстите му. Изчака келнерът да прибере парите и да се отдалечи с любезен поклон, а след това прелисти бележника. Беше го изписал почти до половината, но чертите му издаваха разочарование.
- Много скоро трябва да се видим отново - въздъхна той. - Още утре, ако е възможно сутринта...
Мама отметна глава и се разсмя, разкривайки два реда бели зъби, леко изцапани с шоколад.
- Утре ли, Джордж сан? Случайно да ви приличам на работен кон? Тези дни съм много заета с наемането на нови момичета. Няма как да се срещнем утре.
- Моля ви, Мама. Крайният срок наближава, но ние все още не разполагаме с достатъчно материал - дори и да включа част от вестникарския репортаж.
- Да, да - размаха ръце Мама и се изправи. - В такъв случай звъннете ми утре в клуба. Ще помоля някой от персонала да организира следващата ни среща. Благодаря ви за обяда.
20.
Стеф
Корсет, дънки, чорапи, ботуши... Стеф ровеше из купчината дънкови поли, тениски и други безполезни дрехи, които беше изсипала от раницата си. Непрекъснато поглеждаше часовника си, надявайки се да е сбъркала нещо с времето. Но сребърните стрелки продължаваха да препускат по седефения циферблат и недвусмислено й напомняха, че закъснява.
Беше сигурна, че Мама няма да търпи закъснения. Може би дори щеше да отмени срещата и да не я допусне в клуба.
Трябва да побързам.
Неволно докосна с лакът краката на момичето, което се беше опънало на леглото. Изправи се и разблъска куфарите и дрехите му, за да получи поне малко пространство за преобличане.
- Защо не внимаваш къде стъпваш с големите си крака? - попита съквартирантката й. Това бяха първите й думи след сутрешното спречкване.
- Моля? - невинно я погледна Стеф и стъпи върху дантеления сутиен, който се моташе в краката й.
- Гледай къде стъпваш! - извика момичето и направи опит да спаси сутиена си.
- Я се разкарай! - блъсна я Стеф. - Не виждаш ли, че се обличам за работа?
Момичето замълча, скръсти ръце пред гърдите си със солидни подплънки, после внезапно отстъпи и постави едната си длан перпендикулярно на другата.
- Добре, добре... Очевидно няма да станем приятелки, но нека сключим примирие. В противен случай рискуваме да откачим в тази тясна дупка. Аз съм Наталия. А ти как се казваш?
- Стеф. Но те предупреждавам, че не съм забравила за онези визитки!
- Вече ти казах, че не съм ги взела аз - успокоително рече Наталия. - Имам си свои. Работя в „Каламити Джейнс“ и имам достатъчно клиенти. - След тези думи издаде презрително сумтене и се зае да скъсява презрамките на сутиена си. В резултат гърдите й щръкнаха още повече. - А ти къде работиш?
- В „Синатра“ - отвърна Стеф, нахлузи черни дънки и започна да се оглежда за чорапи.
- Там е добре, стига да не ти пука за парите - кимна Наталия.
- Какво искаш да кажеш?