- Искам да кажа, че ако очакваш добри пари, трябва да работиш в „Джейнс“.
Стеф си представи празните маси в „Синатра“. Разбира се, че искаше да спечели добри пари, при това колкото може по-бързо. Изобщо не се беше отказала да се пребори за място в „Джейнс“, но в момента най-важното беше да се добере до „Синатра“ и ако може, да разпита момичетата за Анабел.
Измъкна от раницата си няколко оплетени на топка огърлици. Май трябваше да поиска от Джулия предварителна информация за японската мода още преди да тръгне за Токио. Облеклото на Наталия несъмнено беше в тон с последните тенденции - лилава копринена рокля, която стигаше до прасците, перлена огърлица и златни пръстени. Приличаше на елегантна съпруга на високопоставен бизнесмен.
По ирония на съдбата лондонският гардероб на Стеф съдържаше купища официални рокли, които подчертаваха принадлежността й към артистичната гилдия (които обаче беше принудена да облича при неподходящи поводи - най-вече футболни мачове или вечеря в „Пица Експрес“). Не ги взе в Токио, защото си представяше облеклото на компаньонките като нещо по-секси и по-подходящо за нощните клубове. Вместо тях сложи в багажа си три корсета, няколко чифта тесни дънки и купища бижута. А официалните рокли останаха там, в Обединеното кралство, старателно прибрани в жилището на най-добрата й приятелка.
- Познаваш ли момичето, което е живяло тук преди мен? - попита тя, решила да се възползва от примирието, което предложи Наталия. Прибра косата си назад и трескаво започна да пудри лицето си с някаква прекалено голяма четка.
- Какво? - попита Наталия, присвила очи към огледалцето, което държеше в ръка.
- Момичето преди мен. Анабел.
- Анабел? Не.
- Живяла е тук, преди да дойда. Тя е моя приятелка.
- Не познавам момиче с такова име. Чух обаче, че предишната наемателка е оставила хубави неща. Маркови дрехи, качествена козметика. Предполагам, че е печелила много пари. За съжаление Флин ги е изхвърлил. Момичетата са толкова разпилени, момичетата това, момичетата онова... Не знам, може би си е хванала гадже. Една моя приятелка, казва се Криста, дори успя да се омъжи за някакъв клиент. - Наталия тъжно поклати глава. - Но се случват и гадории...
- А момичетата често си зарязват нещата, нали? - попита Стеф, усещайки как притесненията й се завръщат.
- Разбира се. Това са дреболии. Само казвам, че нещата на приятелката ти са били качествени. Трябва да е била топ компаньонка.
- А ти как се появи тук?
- Питаш ме защо живея тук? - Наталия потупа натежалата си от лак коса и отново се огледа. - Преди работех в Гинза. Последното място беше истински бардак!
Тя пусна червилото си в протъркана тоалетна чантичка и започна да наглася дългата си руса коса. След това обу чифт черни лачени обувки и внимателно огледа Стеф.
- Това ли ще носиш?
Стеф намъкна лъскавите маркови ботуши върху дънки-те си, а след това отметна несресаната си коса назад.
- Само тази вечер.
- Трябва ти повече грим - обяви Наталия, грабна чантичката си и се насочи към вратата.
- Ще се оправя.
Стеф я изчака да излезе, след което отвори несесера си и започна да нанася около очите си дебели пластове грим. Когато приключи, приличаше на уличница, но нямаше кой знае какъв избор. Оставаше й надеждата, че Мама ще я хареса. На всичкото отгоре закъсняваше, при това страшно много.
- Ехо? Има ли някой?
Стеф натискаше стария звънец на рецепцията, опитвайки се да размърда пръстите на краката си. Тичането с ботуши до коленете, впити в тялото дънки и стегнат корсет се оказа трудна работа. Някъде около „Ропонги“ беше принудена да се откаже и да премине на бърз ход. Мъжете се обръщаха след нея. Пристигна в „Синатра“ с половин час закъснение.
Мама се появи иззад завесата и ръката на Стеф замръзна върху звънеца. Очакваше, че ще я посрещне младият мениджър, и вече беше готова да го омайва, за да й прости закъснението. Но с видимо ядосаната Мама това нямаше как да стане.
Само не ме гони, моля те!
- Закъсня! - Гласът на Мама прогърмя в рецепцията, блъсна се в тъмните вази и потъна в килима. - Закъсня, вакаранай! Аз нарочно дойдох по-рано, а ти закъсняваш още първата вечер!
-Да, но...
- Ще бъдеш глобена! - отсече Мама. - Надницата ти за два часа! Въпреки че дори още нямаш надница. - Тя вдигна ръка и разтърка уморените си очи. - В края на седмицата май ще ми дължиш пари!
- Добре, глобете ме - изпусна въздишка на облекчение Стеф. После думите на Мама най-сетне стигнаха до съзнанието й. - Надницата ми за два часа?! За половин час закъснение ме глобявате с надница за два часа?