- Тук аз определям правилата. Клубът е мой.
- Но тези правила не са справедливи! Аз мисля, че...
- Пък още и спори! - смаяно поклати глава Мама.
- О, извинете ме - осъзна се Стеф и направи опит да смекчи тона. - Два часа от несъществуващите ми надници. Добре. Мога ли да вляза и да...
- Чакай! - вдигна ръка Мама.
Надеждите на Стеф, че е забравила за официалната рокля, бързо се изпариха. Възрастната дама заобиколи рецепцията и ахна в мига, в който зърна дънките й.
- Какво е това?!
Стеф наведе глава и огледа облеклото си.
- Няма да стане, Стеф чан. Няма да стане! - Мама размаха пръст под носа й. - Къде ти е официалната рокля?
- О, това е само за тази вечер - изчерви се Стеф. - Роклята... Всъщност всичките ми рокли не са много наред... Но обещавам, че утре...
- Не, не! Съжалявам, Стеф чан, но не можеш да работиш с тези дрехи. Ни, ни, ни! Няма как да стане. Ще трябва да се прибереш у дома.
- Не!
Мама изненадано отстъпи крачка назад.
- Моля ви, Мама. Позволете ми да работя тази вечер, а утре ще дойда с рокля.
Възрастната жена поклати глава и за момент Стеф си помисли, че всичко е свършено. Но после Мама хвана китката й и я поведе към стаята за преобличане.
- Няма как да предлагаш компания на клиентите ми с тези работнически панталони! - отсече тя.
На една от стените беше окачено голямо холивудско огледало със самостоятелно осветление. Тоалетната масичка под него обаче беше от шперплат и нямаше нищо общо с елегантното му излъчване. Входът беше частично препречен от редица сиви ученически шкафчета.
- Би трябвало да те уволня веднага! - обяви с хладен тон Мама. - Закъсняваш, облеклото ти е неподходящо. А сама ме помоли за тази работа!
- Права сте. Съжалявам...
- Хай - отново вдигна ръка съдържателката. - Извади късмет. Тази вечер очакваме голяма група клиенти и ще ни трябват допълнителни момичета. Извади голям късмет!
Стеф усети как душата й най-сетне се отпуска. Клиенти!
- След работа ще реша какво да правя с теб - добави Мама. - Засега можеш да останеш, но само след като ти намерим подходящи дрехи и аз лично ти оправя грима!
- Но аз вече съм гримирана.
- Трябва ти още - поклати глава Мама, измъкна синя рокля от шкафчето до себе си и внимателно я разгърна.
Моделът й беше от онези, които Джоан Колинс би избрала за поредната си филмова премиера. Под меката светлина се появи изобилие от пайети, пришити към сложна система от фонтанчета и слънчеви лъчи. Големи раменни подплънки, пухкав набор по бедрата.
- О, не - простена Стеф. - Не ме карайте да обличам това!
- Добре - съгласи се Мама и огледа роклята със сантиментална усмивка. - В такъв случай можеш да си вървиш.
- Исках да каже, че... Ще ми бъде малка. - Стеф протегна ръка и вдигна ръкава, натежал от мъниста. - Ето, виждате ли?
- Ни, ни - размаха ръце Мама и дръпна ципа. - Хайде, пробвай я.
Стеф пое роклята.
- След малко ще се върна да ти оправя грима - заплашително я изгледа Мама и изчезна през вратата.
21.
Стеф все пак успя да закопчае ципа, но роклята се набра около талията и подмишниците, а широките ръкави се оказаха възкъси. Очакванията й относно дължината също не се сбъднаха - вместо до коленете тя стигаше едва до средата на бедрата й.
Обу си ботушите, погледна се в огледалото и избухна в смях. Роклята беше толкова тясна, че се движеше като марионетка.
Мама се появи с кутия козметика и се залови за работа. Бузите на Стеф бяха покрити с розов руж, клепачите й натежаха от яркосин грим, а веждите й бяха подчертани с няколко слоя туш, въпреки че по природа бяха достатъчно изразителни. Стеф скръцна със зъби, спомняйки си за купищата глупави одежди, които някога беше принудена да облича, главно по време на прослушвания и промоции. Изобщо не посмя да се погледне в огледалото.
- Отивай при Хиро, който ще те настани на служебната маса - заповяда Мама.
- Къде е тази...
- Върви, върви! - побутна я към вратата Мама и Стеф изведнъж се озова в основния салон на клуба, където компания от седем-осем мъже пиеше и се веселеше на голяма маса близо до сцената.
Част от тях бяха с бледа кожа и кестеняви коси, останалите бяха японци. При тях седяха две бели момичета, които допълваха чашите им и се усмихваха.
Стеф понечи да тръгне натам, но пред нея изскочи младият мениджър японец. На носа си имаше миниатюрни очила, а в погледа му се четеше паника.
- Момичетата никога не отиват сами при клиентите, Стеф чан! - напрегнато прошепна той. - Идете на масата за изчакване!