- Не й давай съвети - обади се татуираната. - Да се оправя сама. Ако се издъни, ще имаме едно момиче по-малко. И без това няма клиенти за всички.
Две от останалите момичета одобрително кимнаха.
- Дай да не се заяждаме, Частити - намеси се Дженифър. - Те не са наши клиенти, а на клуба.
- Тя защо не си доведе свои? - възрази Частити.
- Защото съм тук едва от един час! - сопна се Стеф. - Откъде да ги изровя тези клиенти, от въздуха ли? Това е първата ми вечер. Но както и да е. Сега мисля за друго. - Обърна се към другите две момичета и попита: - А вие? Знаете ли къде е Анабел?
Те едновременно поклатиха глави и отместиха погледи.
- Не разбирам защо Мама те е наела, след като нямаш свои клиенти - обади се Частити, облягайки се обратно на вратата. Имаше класическо красиво лице, с големи сини очи, чиста кожа и високо чело. - И без това ни е достатъчно трудно.
- Всичко ще се оправи - успокоително подхвърли Дженифър и затвори капачето на запалката.
Всички се смълчаха. Отгоре долитаха мъжки гласове.
- Не се безпокой - прошепна Дженифър. - Тя просто не обича конкуренцията. Разкажи ми нещо за себе си. Защо реши да дойдеш в Токио?
- Какво става горе?
- Обикновена полицейска акция. Но Мама ще се оправи. Преди да се усетиш, отново ще сме на масата.
- Кога?
- Скоро - отвърна Дженифър. Гласовете над главите им заглъхнаха. - Но докато ченгетата са тук, трябва да се крием. Никоя от нас няма работна виза. Същото е положението и в останалите клубове в „Ропонги“. В началото и мен ме беше страх...
- Аз не се страхувам.
- Е, аз се страхувах, особено първия път. Бях сигурна, че ще ме хванат и ще ме депортират. Но след това... Странно е, но човек свиква с всичко.
- Но нали все пак депортират момичета?
- Едва ли. Щяхме да чуем, ако са го правили. В „Ропонги“ всичко се знае.
- Значи никоя не е била депортирана напоследък?
Дженифър поклати глава.
Над главите им нещо изщрака и се появи светлина.
- Можете да се връщате, момичета - изсъска Хиро, надвесил се над стълбището.
Към три след полунощ клубът се готвеше да затвори, а Стеф беше пияна. Много пияна. Съдържателката се беше справила с полицейската хайка толкова майсторски, че клиентите около масата изобщо не забелязаха внезапното изчезване на момичетата. Малко след завръщането им купонът вече се вихреше с пълна сила. Уискито се лееше като река, а шотовете текила повишаваха духа и настроението.
Няколко пъти Стеф, Дженифър и още едно момиче на име Хелена ставаха да танцуват с клиентите, изпълнявайки указанията на Мама, която твърдеше, че „клиентите ожадняват от танците".
Стеф правеше всичко възможно да бъде в тон с останалите и кършеше снага в прегръдките на господин Ямамото, но въпреки многобройните й опити той категорично отказа да говори за Анабел. В един момент започна да се дразни и Стеф благоразумно реши да не настоява повече. И без това скоро щеше да се срещне с Джулия.
Когато парчето свърши, Стеф вдигна ръце да аплодира музикантите и изведнъж усети хлад. Роклята й се беше разпорила, точно под мишницата. Мама едва ли щеше да бъде доволна.
Възползвайки се от поднасянето на сметката, тя стана и се насочи към тоалетната. В един момент се спъна и за малко не се строполи на пода. Ръкавът й се доразпра и увисна на няколко конеца, стърчащи от раменната подплънка. Кратък поглед в огледалото на тоалетната я увери, че веждите й отдавна нямат нищо общо със стила „Лиз Тейлър“, а приличат по-скоро на разорана и кална нива. От червилото й беше останала само една тънка линия по ръба на устните. Казано накратко, изглеждаше ужасно и отдалеч личеше, че е пияна. В този вид едва ли беше уместно да се изправи срещу приятелката си и да я попита защо се държи като дрогирана.
Малко след като клиентите напуснаха заведението, Хиро я повика на бара.
- Мама не е доволна, Стеф чан.
- О, така ли?
- Тази вечер ти не беше добра компаньонка.
- Но... Те си прекараха много добре.
Беше сигурна, че мъжете на масата се бяха забавлявали. Е, един-два пъти се наложи да й правят забележка, че чашите им са празни и тя не им пали цигарите. Но това все пак беше първата й нощ.
- Добрите компаньонки допълват чашите и се грижат за клиентите, Стеф чан. Но ти само пиеше и вдигаше шум...
- Нали клиентите искат точно това? - Стеф беше прекалено объркана, за да се ядоса. - Момичета, с които да се веселят? Като нас!
- Ти си тук да се грижиш за клиентите, а не да се веселиш с тях. Мама няма работа за момичета като теб. Съжалявам, но ако утре вечер нямаш дохан, пробният период ще приключи.