- Утре вечер?! Но това е... Това е невъзможно. Мама каза до събота. Моля те, Хиро! Пробният ми период беше до събота!
- Утре вечер, Стеф чан - поклати глава управителят. -Ако спечелиш дохан, Мама ще те остави на работа. Но ако не доведеш клиент, който да те покани на вечеря, няма смисъл да идваш повече в клуба. - Погледът му се спря на разпрания ръкав. - А това го заший. Роклята е една от любимите на Мама.
Стеф премигна и усети, че я обзема отчаяние. Зашиването на роклята беше последният й проблем. Как, по дяволите, ще намери мъж, който да я покани на вечеря, а след това и да я придружи в „Синатра“? Надеждата, че ще спечели хиляди на това място, изведнъж й се стори абсурдна. В момента не разполагаше дори с парите за доплащане на наема.
Тя се обърна и тръгна към стаята за преобличане. Беше толкова замаяна, че за малко не се строполи при опита да се освободи от проклетата рокля. Дженифър вече си беше тръгнала, а останалите момичета я отбягваха. Стеф мълчаливо се преоблече, взе роклята и излезе на улицата. Беше крайно време да си поговори с Джулия.
23.
Когато се добра до „Каламити Джейнс“, рекламите вече бяха изгаснали, а портиерът заключваше тежката резбована врата.
- Хей, да не би да затваряте? - ускори крачка Стеф.
- Клубът винаги работи до този час на нощта - отговори, без да се обръща, портиерът.
Стеф преглътна слюнката си с вкус на текила и погледна часовника си. Алкохолът я беше накарал да забрави за времето. О, не! Пак я изпуснах!
- Предполагам, че не знаеш къде е отишла Джулия.
- Не.
Човекът пусна ключа в джоба си, мина покрай нея и пое по все още оживената улица. Стеф се отпусна на стъпалата и стисна главата си с длани.
- Лоша вечер, шери?
Тя разтвори пръстите си. Пред нея се поклащаше неясната фигура на младеж с пясъчноруса коса.
- Тази вечер ти беше първата в „Синатра“, нали?
Младежът едва ли имаше трийсет, но лицето му беше загоряло и сбръчкано като на човек, който прекарва голяма част от времето си под открито небе. Говореше с австралийски акцент и беше по своему привлекателен.
- Тази нощ те видях там - поясни той и седна на стъпалото до нея. - Казвам се Люк и съм един от барманите. Вероятно не си ме забелязала, защото бърках коктейли в дъното. Как са нещата? Добре ли те приеха останалите момичета?
- Дженифър беше мила - отвърна Стеф.
- Да, тя е много добра.
Стеф отново стисна глава между дланите си.
- Какво те доведе в Токио? - понита Люк.
- Парите.
- Всички казват така.
- Но вероятно ги бива повече от мен. От два дни съм тук и нямаше да имам и цент, ако не беше бакшишът, който ми дадоха тази вечер.
- За какво ти трябват пари?
- За да поема по нов път - вдигна глава Стеф. - Трябва да поема по нов път. Да променя живота си. Аз съм актриса и искам нов старт. Но ако трябва да бъда честна, в момента изобщо не мисля за това. Търся една приятелка, казва се Джулия. Тя работи тук. Държи се странно и това ме притеснява.
Около очите на Люк се появиха весели бръчици.
- Тук повечето хора се грижат първо за себе си и за парите, а след това за всичко останало.
- И сигурно се справят чудесно, след като си плащат наема и печелят добре - поклати глава Стеф.
- Понякога - кимна Люк. - Но какъв е смисълът, след като в крайна сметка губят себе си?
- Аз няма да изгубя себе си - тръсна глава Стеф. - Дори ако имам късмета да печеля добре, пак ще съм си същата.
- „Ропонги“ променя хората. Ще видим дали ще говориш така след един месец.
- След един месец най-вероятно ще съм без покрив над главата си. Мама ме прие на пробен период без заплащане.
- Без заплащане? Сключила си доста неизгодна сделка.
- И още как - въздъхна Стеф и отметна косата си назад. От рязкото движение й се зави свят. - Нещата отиват на зле. Ако утре вечер не успея да осигуря дохан, Мама ще ме изгони. Но в момента не ми пука. Искам да говоря с Джулия, само че клубът й е затворен, нямам й телефона и изобщо не зная къде мога да я открия. - Отново скри лице между дланите си и приглушено добави: - Все пак ми е приятно, че се запознахме.
- Твоята Джулия работи в „Каламити Джейнс“, така ли?
Стеф кимна с глава.
- След работа момичетата от „Джейнс“ обикновено ходят в бар „Холивуд“. Това е част от договора.
- Моля? - вдигна глава Стеф. - Извинявай, но не те чух.
- Част от договора - повтори Люк. - След затварянето на „Джейнс“ те отиват за един час в „Холивуд“. Понякога с клиенти, понякога сами. Намира се ей там, зад ъгъла.
Стеф рязко изправи гръб, сякаш там се разгъна невидима пружина.