- Наистина ли? Зад ъгъла?
- Искаш ли да те заведа?
- Не, благодаря - изправи се тя и приглади косата си. -Ще се оправя и сама.
Отвън „Холивуд“ много приличаше на „Каламити Джейнс“ - същите златни лъвове на входа, същите стъпала, покрити с червен килим. Но самият бар беше много по-лек и по-отворен. Още от входа можеха да се видят билярдни маси, малко казино и плоски телевизори по стените. По най-големия от тях предаваха боксов мач, а множество чужденци се взираха в него с празни очи и скептично присвиваха устни.
Люк се оказа прав за красивите момичета в заведението. Десетки момичета, като повечето от тях бяха не просто хубави, а направо зашеметяващи. Разбира се, всички без изключение бяха поработили здраво върху своята външност - безупречен грим, умело положени подплънки на бюста, превъзходни по стил прически, пудра и туш по веждите, скъпи дрехи и бижута, - но общият ефект беше красотата. Изкуствено подчертана, но въпреки това красота.
Мъжете от своя страна не бяха чак толкова блестящи. В голямата си част на средна възраст (плюс присъствието на неколцина истински старци), небрежно подстригани и с добре оформени шкембенца.
На бара седеше момиче с руса коса и дълбок белег, достигащ до средата на гърба й. Закачливото й лице беше застинало в безизразна гримаса, вероятно поради щедрата употреба на ботокс, а тънките й пръсти бяха увити около столчето на винена чаша.
Това беше Джулия. Странно изглеждаща и уморена Джулия. Но несъмнено беше тя. Стеф се насочи към нея.
- Хей, здрасти.
Джулия извърна глава, без да помръдне тяло.
- О, Стеф. - Тя се размърда на високото столче и погледна над рамото й, към другите момичета в бара. - Какво търсиш тук?
- Много ти благодаря за вчера, когато се направи, че не ме познаваш.
Джулия отпи голяма глътка бяло вино от изстудената чаша.
- Добре ли си? - втренчи се в нея Стеф. - Изобщо не приличаш на себе си. Тревожа се за теб. За Анабел също. Когато пристигнах, нея я нямаше в апартамента и...
Джулия избягваше погледа й.
- Ела да поговорим навън - промърмори тя.
На улицата валеше дъжд и те се принудиха да останат под златистия пластмасов навес, който пазеше входа. Джулия втренчи поглед в голото женско тяло от флуоресцентни тръби, което мигаше над вратата на някакъв стриптийз бар отсреща.
- Наред ли е всичко? - попита Стеф. - Изглеждаш странно, говориш отнесено. Какво става с теб?
- Всичко е наред - отвърна с равен глас Джулия.
- Ти не изглеждаш наред. Къде е Анабел?
- Не знам. Тя си е самостоятелен човек, не й ходя по петите.
- Кога я видя за последен път? Говоря сериозно, Джулия. Оставила е всичките си дрехи, включително и дневника си. Трябва да разберем дали е добре. Всичко това ми се струва доста странно.
- Не е странно. Вероятно е сменила жилището си. Вече ти казах, че е самостоятелен човек.
- Не мисля така - поклати глава Стеф. - Тревожа се за нея и искам да я открия.
Зад тях се появиха две силно гримирани момичета с тесни рокли, хванали под ръка японските си кавалери.
- Твоят ред е в събота, Джулия - прошепна единият от японците, докато минаваше покрай нея.
Увисналото на ръката му двайсетгодишно момиче намусено й кимна с глава. Очевидно се познаваха.
- За утре имаш ли уговорка с клиент? - попита с подчертано руски акцент другото момиче - червенокосо, с порцеланово лице и ярко начервени устни.
Джулия кимна.
- И аз - сподели червенокосата, накланяйки леко глава към кавалера си.
- И в момента ли си на договор? - понижи глас Джулия.
Момичето погледна Стеф и кимна с глава. Пред бара спряха две зелени таксита със свалени стъкла. Червенокосата се настани в задното заедно с кавалера си.
- Хотел „Принс Риджьнт“, карайте след колегата си -разпореди с твърдия си акцент червенокосата.
Такситата потеглиха по посока на главната улица.
- Тези двете работят в твоя клуб, така ли? - подхвърли Стеф, проследявайки колите с поглед.
Джулия кимна и извади цигара.
- И ти ли... И ти ли правиш това?
Приятелката й изпусна през ноздрите си две плътни струи дим.
- Виж какво, Стеф. Не съм те викала тук, а освен...
- Какво ти става, по дяволите? Нима не се интересуваш от Анабел? Що за отношение?
- Не е твоя работа какво става в моя клуб. И не се безпокой за Анабел. След като не ти е оставила телефона си, значи не желае да се среща с теб. Точка по въпроса.
- Но аз дори не я видях! Може да й се е случило нещо! Ти откога не си я виждала?
- Откъде да знам - сви рамене Джулия. - Виж какво... Тук всяко момиче се грижи за себе си. Помисли си за това.