Стеф я гледаше втренчено, отказвайки да приеме факта, че приятелката й е станала толкова различна. Къде бе жизнерадостното и весело момиче, което познаваше там, у дома? Нима наистина не й пукаше за старата им съученичка?
- Извинявай, че дишам, но аз просто съм загрижена за нея. Я се погледни на какво приличаш! Нима в твоя клуб...
- За мен също не бива да се тревожиш - прекъсна я Джулия. - Аз съм добре. Дори много добре. Печеля купища пари, освен това се забавлявам. Всяка вечер съм на купон.
- А какво ще кажеш за вчера? - попита Стеф. - Защо се направи, че не ме познаваш? Шефката ти сигурно ме е взела за луда!
- Виж какво, Стеф... Не се обиждай, но... Беше ме срам. , Джейнс“ е висока топка за теб. Да се беше погледнала! Появяваш се, без да ме предупредиш, при това по дънки и с разрошена коса! Как очакваше да постъпя? Предполагам, че си чувала за провал по асоциация. Аз се справям тук много добре. Може да се каже, че съм сред най-добрите компаньонки.
Стеф се взираше недоумяващо в нея и мълчеше. Помнеше Джулия като... Е, поведението й не беше снобско просто защото не беше чак толкова шик - но със сигурност високомерно. У дома това не й беше правило впечатление, може би защото високомерието на приятелката й не беше насочено към нея.
Джулия подръпваше от цигарата си и гледаше дъждовните капки, които плющяха по асфалта.
- Успя ли да си намериш някаква работа? - попита тя.
- Да, в крайна сметка успях - кимна Стеф. За нищо на света нямаше да признае, че работи безплатно и е на пробен период.
- Наистина ли? Къде?
- В „Синатра“.
- Там още ли наемат момичета? - пренебрежително се усмихна Джулия. - Чувам, че са го закъсали здравата. - После лицето й възвърна безизразното си изражение. - Очевидно не си наясно с нещата. Момичетата в „Джейнс“ печелят най-много пари и това автоматично привлича компаньонките от всички останали клубове. Всички искат да работят в „Джейнс“, но аз не исках Рики да си помисли, че уреждам приятелките си от други клубове. Тук много лесно можеш да изгубиш мястото си - добави Джулия и изтръска цигарата си. - Една грешка е достатъчна.
Стеф усети, че почва да се притеснява. Вярно е, че искаше да печели пари, но не това беше причината да търси приятелката си. А ако в „Джейнс“ се печелеше най-добре, значи тя наистина искаше да работи в този клуб.
- Всъщност спокойно бих могла да работя при вас - каза на глас тя, имайки предвид момичетата, които се качиха в онези таксита. - Не виждам с какво съм по-различна. Трябват ми само подходящи дрехи и добър грим.
- Дори не се опитвай - поклати глава Джулия. - Я си погледни белезите. Момичетата в „Джейнс“ трябва да изглеждат перфектно.
- Това вече е прекалено!
- Просто съм откровена с теб.
- Да не си се надрусала?
Скованите бузи на Джулия леко потрепнаха.
- И коя си ти, че да съдиш кой става за "Джейнс" и кой не, след като е очевидно, че момичетата спят с клиентите си?
- Какво от това? - сви рамене Джулия.
- Тук няма място за сравнение между едното и другото! -отсече Стеф и сложи ръце на бедрата си. - Да спиш с клиенти е нещо съвсем различно!
- Ние не сме длъжни да спим с клиентите. Някои от момичетата го правят, други - не. Вероятно и в твоя клуб положението е същото. Но, както вече казах, в „Джейнс“ има определени стандарти, на които ти не отговаряш. Затова и се засрамих. Съжалявам. Може би някой ден ще се видим да изпием по едно кафе.
Стеф си спомни за интересния живот, който някога водеха двете с Джулия. В гимназията, в колежа, по време на различните промоции, в които участваха, като раздаваха брошури и безплатни мостри на рекламираните продукти. Независимо от незначителността на отделните ангажименти Джулия запазваше високото си самочувствие. Това беше начинът, по който се справяше с живота. Но в момента арогантността й засенчваше абсолютно всичките й положителни качества.
- Не мога да повярвам, че си се превърнала в такава егоистка - промълви Стеф. - А аз толкова много се тревожех за теб!
- Такъв е животът - сви рамене Джулия. - Или се стремиш да бъдеш номер едно, или ще се окажеш на дъното в списъка с бонусите.
- Знаеш ли какво, Джулия? - стисна зъби Стеф. - Нямам никакво желание да пия кафе с теб!
24.
На следващата сутрин Стеф се събуди с ужасно главоболие. В първия момент не успя да разбере дали то е причинено от махмурлук или от странното поскърцване в тъмната стаичка. Трябваше й доста време, за да установи, че се дължи на стотиците хлебарки, които шетаха по стените и пода. Надяваше се заключението й да е вярно, тъй като хлебарките бяха за предпочитане пред плъховете. Климатикът над главата й продължаваше да бучи, изпълвайки помещението с топъл въздух, който натискаше гърдите й.