- Мама ми я зае - отвърна Стеф, чувствайки се някак не на място в средата на магазина.
- Наистина ли? - погледна я домакинята, прехвърляйки с пръсти мънистата и пайетите. - Твоята Мама сан? Много мило от нейна страна. Но ти въпреки това си я повредила.
- Не беше нарочно.
- Небрежността си е небрежност - отсече госпожа Кимоно и извади от чекмеджето пред себе си няколко макари с различни оттенъци на синьото. После рязко вдигна глава и я погледна право в очите. - А сега ми кажи как всъщност премина пробното ти представяне!
Стеф усети как гърлото й се стяга и очите й се насълзяват. Не беше очаквала толкова загриженост от една непозната жена.
- Какво ви интересува? - тихо промълви тя.
- Вече ти обясних - отвърна домакинята и опря длани в плата. - Ти си нечия дъщеря, а аз също имах дъщеря.
- Може ли да... Случило ли се е нещо с дъщеря ви?
- Да - кимна госпожа Кимоно и се извърна към прозореца. - Изгубих я в „Ропонги“.
- А тя нали е... - Стеф млъкна, неспособна да довърши изречението си.
- Още е жива - отвърна с усмивка жената. - Но аз проявих прекомерна гордост и днес вече е късно. - Обърна се с лице към Стеф и повтори: - Кажи ми как мина вечерта.
- Не много добре - призна Стеф. - Не знам защо, но не се представих както трябва. Мъжете бяха гадни и не подлежаха на контрол. Почти през цялото време не знаех какво да кажа.
- Аха - кимна госпожа Кимоно, прибра две макари в чекмеджето, а от третата отряза един доста дълъг конец, който вдяна в тънка игла, и започна да покрива ръкава с микроскопични шевове. - Не е лесно да се обслужват мъже, нали? Никак не е просто да се превръщаш в играчка в ръцете им.
- Не знам на кого да се доверя, как да се държа. И друг път съм оплитала конците. Питам се дали изобщо се срещат свестни мъже.
- Естествено - отвърна госпожа Кимоно. - Когато ги обслужваш и забавляваш, те се превръщат в коренно различни същества и с готовност си плащат за обслужването. Важното е да ги водиш и държиш под контрол, но то трябва да става незабелязано. За тази цел трябва да си силна и винаги да запазваш своята женственост. А това си е голямо изкуство. - Госпожа Кимоно направи още няколко шева, после подръпна дрехата и ръкавът легна на мястото си. - Ти какво очакваше? Водният занаят е много труден, дете мое.
Стеф кимна, но остана с впечатлението, че госпожа Кимоно не можеше да разбере какво е преживяла. Въпреки това приемаше коментарите й с благодарност. Макар тази жена да беше твърда като скала, думите й попадаха на благодатна почва в онази част от душата й, която плачеше за близост.
- Труден, защото на момичетата им се случват лоши неща, така ли? - подхвърли тя.
- Токио е безопасен град, „Ропонги“ - също. Но тук има прекалено много барове за чужденци. Места за гайджин, в които важат правилата на гайджин.
- А трудно ли е да бъдеш гейша? - попита Стеф.
Госпожа Кимоно се усмихна и продължи да шие.
- Да бъдеш гейша е много, много трудно - отвърна тя. - Обучението е тежко, работата - също. Моето обучение беше по-трудно от това на останалите, също като първите години от работата.
- Винаги ли сте работили в Токио?
- Не. Преминах обучението си в Киото като повечето гейши.
- А след това дойдохте да работите тук, така ли?
- Не. Първата ми работа беше в едно малко градче на няколко часа път от Киото.
- А защо не останахте в Киото?
- Когато завърших обучението си, вече наближавах трийсет. А моята чайна затвори точно когато смених яката. Знаеш ли какво означава „да смениш яката“?
Стеф поклати глава.
- Когато гейшата ученичка, или майко, завърши своето обучение, идва ред на една много специална церемония, която се нарича ерикае, или „смяна на яката“. До този момент ученичката е носила червена яка, която сменя с бялата яка на гейша. Това означава, че вече може да работи.
- Тоест да осъществява контакт с мъже? - попита Стеф.
- Да. Но трябва да изминат много години, преди майко да започне да контролира своите мъже. Много неща трябва да бъдат усвоени.
- Аз не разполагам с години - поклати глава Стеф. - Искам този мъж да ми даде телефона на Анабел веднага.
- Майко трябва да тренира страшно много - продължи госпожа Кимоно, приведена над роклята. - Животът й е много труден. Носи тежки кимона, в косата й са вплетени изкуствени плитки и спи с железни шини на врата, за да си пази прическата. Принудена е да седи неподвижно в продължение на часове, а когато не го прави както трябва, учителят я удря с нещо тежко и твърдо, докато не заеме правилната поза.