Госпожа Кимоно отдръпна ръката си от вратата. Очите й изпитателно пробягаха по лицето на Стеф.
- Следобед съм планирала едно събитие - колебливо промълви тя. - Може би... Може би ще бъде полезно за теб, ако ми помогнеш. Със сигурност ще научиш нещо за сервирането и обслужването на други хора.
- Готова съм на всичко!
- Не така грубо! Би трябвало да кажеш, че за теб ще е удоволствие, или, ако имаш други планове, деликатно да откажеш.
- Добре, съжалявам - въздъхна Стеф. - Не съм толкова груба, колкото мислите. Много хора в Англия ме считаха за любезна.
- За мен си груба - отсече госпожа Кимоно. - Свободна ли си днес следобед, за да се присъединиш към мен?
- Не знам. Може би трябва да продължа да търся приятелката си.
- Аха, май вече не се нуждаеш от помощ, а? - хладно се усмихна госпожа Кимоно.
- Разбира се, че се нуждая!
- В такъв случай трябва да дойдеш. Имам няколко ученички, които уча на изкуството да се сервира чай. Японската чаена церемония. Мисля, че ще ти е полезно да се научиш как се поднася чай. Това ще ти помогне да разбереш какво се очаква от теб в качеството на компаньонка. А този твой клиент, как му беше името...
- Господин Ямамото.
- Да, Ямамото сан. Очевидно е истински японец. Ако наистина искаш да спечелиш доверието му, трябва да знаеш повече за начина, по който вършим нещата тук, в Япония.
Стеф се почувства раздвоена. Чаената церемония й се струваше губене на време, защото едва ли имаше нещо общо с компаньонството. Но с едва 9000 йени в джоба и близкото плащане на наема, май нямаше кой знае какъв избор. А макар и по особен начин, госпожа Кимоно беше много мила.
- Добре, съгласна съм - кимна тя. - Научете ме на всичко, което може да ми бъде полезно.
26.
- Тук ли преподавате? - попита Стеф, докато крачеха по мокета на кафяви и бежови квадрати, украсен с оранжеви цветя в огромни вази.
Намираха се в петзвездния хотел „Блосъм“, разположен само на няколко пресечки от магазина на госпожа Кимоно. Висящите от тавана гигантски хартиени фенери действително бяха типично японски, но Стеф си беше представяла нещо съвсем различно.
- Да, веднъж в седмицата - отвърна госпожа Кимоно, въвеждайки я в помещение с изобилие от сухи цветя.
В средата му имаше красив каменен шадраван. Водата бълбукаше и криволичеше по заоблени късове гранит и изчезваше към покритото със ситни камъчета дъно. Огромният прозорец гледаше към прекрасна покривна тераса, посипана с изтънчено оформен пясък, в средата на който растеше ниско дръвче е дебел дънер и извити клони, покрити с яркожълти и кървавочервени листа. - Добре дошла в моята школа. Красиво е, нали?
- Това ли е всичко? - учуди се Стеф. В помещението нямаше маси и столове, липсваха дори контакти по стените. В дъното се виждаше малка вратичка, от която най-вероятно се влизаше в някакъв склад. Иначе не се виждаха нито материали за приготвяне на чай, нито някакви пособия за преподаване. - А къде са учениците?
- Предполагам, че вече ни очакват - отвърна госпожа Кимоно, коленичи до шадравана и посегна към дървен черпак. - Мием си ръцете преди всяка церемония - поясни тя и последователно обля ръцете си с черпака. - Освен това си плакнем и устата. - Изжабурка се с шепа вода и я изплю обратно в шадравана. - Опитай и ти...
Стеф коленичи до нея и повтори действията й.
- Дъщеря ви учила ли е за гейша? - попита тя. - Четох някъде, че това е нещо като семейна традиция.
- Не. Тя не проявяваше интерес към моя свят. - Госпожа Кимоно събу сандалите си и кимна към маратонките на Стеф. - А сега ще влезем в церемониалната зала.
Стеф с изненада откри, че от малката вратичка в дъното се влизаше в просторна стая с хартиени паравани край стените и татами на пода. Върху рогозките бяха коленичили три японски момичета на не повече от осемнайсет години. И трите бяха облечени в разкошни, обсипани с бродерии кимона, в косите им имаше бижута, цветя и гребенчета. Фризурите им бяха толкова тежки, че изкривяваха тънките им шии. Лицата им бяха покрити с дебел пласт бяла боя, а очите, веждите и устните им бяха щедро изрисувани с черен и червен театрален грим.
- Вратата е ниска, за да ни принуди да се поклоним - поясни госпожа Кимоно, докато влизаха в стаята. - Това показва, че всички в церемониалната зала са равни. Ето ги моите майко.
Трите ученички долепиха длани и се поклониха.
- Здравейте - поздрави ги с тромав поклон Стеф, а след това се обърна към госпожа Кимоно. - Нима тези момичета ще ме учат как да се държа с мъжете? И как да накарам господин Ямамото да ми даде телефона на Анабел?