- Стъпвай по-тихо и имай търпение! - скастри я госпожа Кимоно.
Стеф с недоумение погледна чорапите си, питайки се как е възможно да стъпва по-тихо.
- В чайната ходим ето така - каза госпожа Кимоно и завлачи крака покрай татамито. - Освен това никога не стъпваме върху връзките между рогозките.
Стеф също започна да влачи краката си.
- Седни до Кейко - разпореди се госпожа Кимоно и с бавен изящен жест махна към едно срамежливо на вид момиче с бледожълто кимоно и наметка от черна коприна. - Сега ще ти покажем как се приготвя и разлива чай.
Чисто губене на време. Нима с чай ще спечеля доверието на господин Ямамото?
Стеф седна като останалите. Гърбът я заболя, краката й скоро щяха да изтръпнат. Но момичетата седяха спокойно, сякаш това беше най-удобната поза на света.
Стаята се оказа по-голяма от онази с шадравана. В центъра беше поставен черен казан от ковано желязо, около който бяха подредени дървени и порцеланови купи. Сякаш беше котелът на някоя вещица, с големи дръжки от двете страни. Над него излиташе пара. Но формата му беше различна, наподобяваща повече пухкава жена с наднормено тегло, стегната в кръста. Върху казана лежеше бамбуков черпак с дълга дръжка, почти невидим сред облаците пара. На стената беше окачен прост бял пергамент, плътно покрит с японски йероглифи.
- Днес първа ще започне Кейко, а ти ще наблюдаваш внимателно и ще повтаряш движенията й. - Възрастната жена преведе думите си на момичетата и продължи: - Отваряй си очите, защото това е важно. Искам да усетиш вътрешната ни сила. Не е нужно да използваме грубост или агресия, за да контролираме околните. Ние сме нежни и прецизни и именно в това се крие силата ни. Много е важно да го разбереш.
Стеф кимна, но вътре в себе си изобщо не беше убедена, че наливането на вода в някаква чаша може да бъде толкова сложно и изтънчено. Насочи вниманието си към Кейко, която очевидно не усещаше тежестта на прическата и кимоното. Слабичкото момиче се плъзна по татамито и се изправи до казана.
- Все още сме октомври, затова церемонията ще бъде лятна, тип мангал - обяви госпожа Кимоно. - Но следващия месец преминаваме на другия тип - пещ, тоест казанът ще се положи на пода. Традиционната церемония изисква и поднасянето на сладкиши, но днес ще прескочим тази процедура и ще тренираме единствено поднасянето на чай.
Стеф кимна и насочи вниманието си към деликатните движения, с които Кейко подреждаше различни предмети: черна дървена купа, бяла триъгълна кърпа и някаква странна четка с дървени зъби. Момичето вдигна бамбуковия черпак и започна да разбърква кипящата вода.
Движенията бяха наистина хипнотизиращи.
Ситно нарязаните листенца потънаха във водата. Получи се купа с гъста яркозелена течност. Това беше зеленият чай. Момичето бавно се обърна и поднесе купата на учителката си. Госпожа Кимоно я пое и отпи една глътка.
- Всички ще пием чай - поясни на Стеф тя, избърса ръба на купата с бяла кърпа и я подаде на следващата ученичка -слабо усмихнато момиче с розови бузи и ярко начервена кръгла като монета уста. Изглеждаше на не повече от петнайсет, под белия грим на лицето й прозираше акне. - Гледай Миу и направи като нея.
Момичето пое купата, вдигна я пред очите на госпожа Кимоно и отпи. После каза няколко думи на Кейко, избърса ръба и я подаде на Стеф.
Усетила погледите на всички върху себе си, Стеф се наведе и отпи малка глътчица. Не разполагаше с кърпа и след кратко колебание реши да избърше купата в ръкава на дрехата си.
- Не! - извика госпожа Кимоно и я плесна през пръстите. - Ние не докосваме купата с нечисти неща! А ти си като дъщеря ми: въпреки съветите неизменно поемаш в грешна посока!
- Но аз нямам кърпа - оправда се Стеф.
- Като нямаш, ще си поискаш! - отсече възрастната жена. - Нали виждаш колко е лесно да сбъркаш, когато не разбираш? Ние изпълняваме танц. А танцът е изкуство, което трябва да бъде изпълнявано абсолютно точно. Само по този начин можем да привлечем вниманието. Ето, вземи!
Тя измъкна кърпичка под копринения колан на кимоното си и й я подаде. Стеф я пое и избърса купата, а след това я подаде на третото момиче, което я пое с поклон.
- Забрави да благодариш на Кейко за чая! - отново се обади госпожа Кимоно. - Трябваше да я похвалиш, че го е направила добре.
- Но аз не знаех, че...
- Не благодари и на Миу. Това беше много невъзпитано. Сега е твой ред да сервираш.
- Не зная как.
- Нали гледаше?
- Да, но все още не се чувствам готова да...