- Няма значение дали се чувстваш готова! Човек се учи от практиката.
Стеф премести поглед върху другите момичета. Всички стояха с наведени глави и гледаха в пода. Очите на госпожа Кимоно бяха безмилостни.
- Добре, ще опитам - промълви тя, плъзна се покрай татамито и седна до казана.
След кратко колебание започна да размества купите и тенджерите около себе си, както го беше правила Кейко.
- Не. Мястото на стрития чай не е там. - Госпожа Кимоно се приближи и започна да размества съдовете. - Бъркалката тук, купата - тук. Сгъни кърпата и я сложи върху тази чиния.
Стеф понечи да изпълни заповедта.
- Не така! - спря я госпожа Кимоно, грабна кърпата и я сгъна, а след това я положи върху керамичната чиния до черната купа. - Сега вземи бъркалката. С дясната ръка. Точно така. Започваш да прехвърляш водата в купата...
Стеф изсипа водата и хвана бъркалката. Оказа се обаче, че дори най-малкото движение трябва да се подчинява на някакво невидимо преливане - един факт колкото непонятен, толкова и повод за непрекъснати натяквания и поправки.
- Това е глупаво - оплака се тя. - Искам да се оправям с мъжете, а не да бъркам чай.
- Колко си късогледа! - скастри я госпожа Кимоно. -Това е част от познанието. Трябва да омайваш с движенията на тялото си.
- В такъв случай аз ще се чувствам глупаво!
- А нима очакваш да бъдеш перфектна още от първия път? Никой не е в състояние да постигне подобно нещо. Всички трябва да изглеждаме глупави и да приемаме забележките с търпение и покорство.
- Защо? - попита Стеф, след като госпожа Кимоно й обясни, че трябва да пусне дървената четка в празната купа и да я завърти точно три пъти, като след всяко завъртане я изважда навън. - Какъв е смисълът, след като в купата няма нищо?
- Не търсим смисъл, а спокойствие - отвърна възрастната гейша. - Можеш да поемеш водещата роля само когато движенията ти са точни и до болка познати. Не забравяй, че хората те гледат. Забравят за себе си и се оставят да ги водиш.
Накрая, след много критика и поправки, Стеф успя да приготви купата с гъст чай и я поднесе за одобрение на госпожа Кимоно.
- Този чай изглежда чудесно - промълви госпожа Кимоно, приемайки купата с дълбок поклон. - Хубавият чай се приготвя с внимание, а това изисква време. Всяко движение се тренира и запомня добре. Няма място за прибързаност. Ако сме домакини на чаена церемония за важни гости, подготовката ще ни отнеме цял ден, а аз ще избера своите най-добри момичета - онези, които ще спечелят уважението на най-влиятелните мъже в страната: политици, президенти на фирми, изобщо хора, които са свикнали да командват. Но и на тях им омекват коленете, когато чаената церемония се изпълнява от подходящите момичета.
При поднасянето на чая ние се придържаме към вековни ритуали. Не питаме защо. Просто знаем, че нашите майки и баби са ги изпълнявали, защото са имали основание. - Госпожа Кимоно замълча за момент, после кимна. - А сега си свободна. Днешните упражнения приключиха.
Стеф се изправи, изтръпналите й крака се подгънаха. Питаше се дали в действителност е научила нещо, или просто е затънала малко повече в дебрите на японската култура, където много лесно може да се допусне грешка.
Може би госпожа Кимоно се опитваше да й каже нещо далеч по-важно - че не става за компаньонка и е най-добре да се оттегли още сега. Но оттеглянето беше изключено. Дните до плащането на наема се стопяваха като искрите по запален фитил. Все още имаше шанс да го плати, но само ако тази вечер успее да си спечели дохан.
Наближава времето да тръгвам на работа, рече си тя, когато се озова на улицата. Дневникът на Анабел сякаш пробиваше дупка в чантата й, а небето над близките сгради вече потъмняваше. Няма време за четене. Първо работата, а след това дневникът. Ако пак закъснея, със сигурност ще ме уволнят. Тогава вече наистина ще бъда в беда.
27.
- Коко дec.
Мама почука на разделителното стъкло и таксито спря до обрамчен с червени крушки плакат, изписан с японски йероглифи. Той коренно се различаваше от умерените реклами по улиците на близкия „Шинджуцу“ и беше нещо като предвестник на квартала „Кабукичо“, известен като една от токийските зони с червени фенери.
„Кабукичо“ току-що се беше пробудил, но по улиците му скоро щяха да се появят татуирани якудза, яки нигерийци и красиви японски момичета, чиято задача беше да примамват мъжете в стриптийз клубове и други скъпи заведения за сексуални забавления.
В „Кабукичо“ се предлагаха най-живописните форми на проституция - от „метрото“, в което клиентите могат да насилват дамите пасажери, до лекарските кабинети, училищните стаи и безброй други сценични постановки за сексуални игри. И, разбира се, стандартният за цялата страна „сапунен секс“ в типичните японски бани, плюс различните „розови салони“ за орално или ръчно облекчаване. Тази дейност кипеше буквално на метри от най-строгите и консервативни хотели на града, в които редовно отсядаха чуждестранни президенти и държавници.