Джордж я чакаше пред един супермаркет, предпочитайки да се държи близо до някоя позната западна фирма сред океана от улици, на които се предлагаха най-различни видове секс. Притискаше бележника към гърдите си и се оглеждаше. Мама слезе от таксито и го изчака да се приближи.
- Мама сан.
- Джордж сан - отвърна на пресекулки Мама, подпирайки се с ръка на колата.
- Искате ли да седнете?
- Не, добре съм. - В очите й проблесна изненада от загрижеността му, тялото й се отлепи от таксито. - Каква промяна след „Парк Хаят“, Джордж сан - подхвърли тя, почука по покрива на колата и таксито потегли. - Всъщност „Парк Хаят“ никак не е далеч. Не повече от пет минути пеша. - Говореше задъхано, сякаш току-що беше изкачила стръмни стълби.
- Бизнесът и удоволствието вървят ръка за ръка - каза с измъчена усмивка Джордж, после бързо добави: - Сигурна ли сте, че сте добре, Мама?
- Вълнуващо е, нали? - пренебрегна въпроса тя. - Сексът е навсякъде. Вълнуващо е да го купуваш, вълнуващо е да го продаваш.
- Аз не ги разбирам тези неща.
- Но моля ви, Джордж сан. Нали сте мъж? - Погледът й се насочи към множеството плакати на японски. Върху тях имаше снимки на всякакви момичета - красиви, секси, почти голи, всички осветени така, че да изглеждат максимално натрапващи се. - Не вярвам, че тази обстановка ви е непозната. Независимо че твърдят обратното, чужденците идват тук по една-единствена причина-за японските жени. Но тази вечер ние с вас няма да се занимаваме с жени, защото мисля да ви покажа нещо, което наистина ще ви отвори очите.
- Къде отиваме?
- В един специален клуб. Позволете да се облегна на ръката ви.
- Клуб с компаньонки?
- Не. Отиваме на място, където компанията се предлага от мъже. Единствено те предлагат и получават удоволствие. Няма как да не сте чували за тях, след като живеете в Токио вече няколко години.
- Никога не съм...
- Не се безпокойте - усмихна се на тревогата му Мама. -Не става въпрос за секс. Просто ще ни обслужват и развличат, както го правят дамите от клубовете с компаньонки.
Ръката й се плъзна под лакътя му, тялото й се облегна на неговото. Поеха по тясна уличка, изпълнена с барове, ресторанти и секс клубове. Мама четеше рекламите им с усмивка.
- Разбира се, някогашния ми клуб отдавна го няма -подхвърли тя и махна към някакъв плакат на сунаку. - Преди известно време Томи почина от сърдечен удар. Това често се случва на хората, които работят с якудза. Вземат твърде много заеми и стресът ги убива. Но тук има много други барове, в които работят стотици избягали момичета. А напоследък и студентки. Ето, пристигнахме...
Спря пред малък, но добре осветен билборд, който стигаше до гърдите й. Върху него беше изписано „Клуб „Денди Мен“. Под името имаше снимки на млади японци с костюми и дълги коси, които явно бяха направили всичко възможно да приличат на Клинт Истууд.
- Това е мястото - обяви тя. - Не гледайте толкова уплашено, Джордж сан. Тук ние с вас ще прекараме една страхотна нощ.
- Ирашаймасе! - посрещна ги хор от младежки гласове.
Мама се насочи към вътрешността на клуба, теглейки Джордж след себе си. „Денди Мен“ беше изключително елегантно място с мраморни стъпала, стъклен под и ярки стени от бели тухли. Навсякъде бяха разхвърлени сепарета с удобни канапета, а масите бяха изработени от черен мрамор, върху който проблясваха синкавите светкавици на скрити прожектори. На бара бяха разпръснати чинийки с ядки и бисквити от водорасли, а край стените имаше дълги остъклени витрини, претъпкани с „Дом Периньон“.
- Мама сан - поклони се млад келнер с дълга, боядисана в оранжево коса. Беше облечен с черен смокинг и лъскава синя вратовръзка, а най-горното копче на ризата му беше разкопчано. Забелязвайки европееца с нея, младежът се поклони още веднъж и добави на английски: - Моля, последвайте ме.
- Мама! - прошепна Джордж, докато ги настанява в едно свободно сепаре. - Ходил съм в някои подобни заведения и от опит знам, че цените им са безбожни!
Мама се разсмя и се отпусна на удобното канапе.
- Няма за какво да се тревожите, Джордж сан - отвърна тя. - Наистина няма.