Завариха Хиро на рецепцията, зает да лъска бронзовия звънец. В момента, в който зърна Амир, в очите му проблесна тревога.
- Стеф чан... - промърмори той и избърса чело с опакото на дланта си. - Това е... Май водиш дохан? - очите му се плъзнаха по торбестите дънки на Амир, а след това се спряха на татуировките по ръцете му и мръсните бели маратонки.
- Къде е Мама? - попита Стеф.
- Мама не се чувства добре и няма да идва тази вечер. -О!
Клубът беше пуст. Оркестърът с йониките свиреше „Великият измамник“ на празните сепарета.
- Иди на служебната маса, Стеф чан - промърмори Хиро и още по-усърдно затърка звънеца. - Господин... Твоят приятел е нов клиент. Ще трябва да поговорим и да попълним няколко формуляра.
- Няма проблем - кимна Амир и опря лакти на плота. После намигна на Стеф и измъкна стара химикалка от горното си джобче.
Стеф тръгна към масата, а момичетата в бара протегнаха вратове да огледат по-добре мъжа на рецепцията.
- Хванала си дохан още на втората вечер? - подхвърли Дженифър. - Това си е истински рекорд!
Стеф се усмихна и сложи кожената си чанта под масата.
- Доколкото виждам, е облечен в много хубав костюм -иронично проточи Частити, която беше боядисала косата си в яркожълто. На този фон веждите й бяха сиво-черни, а самата коса изглеждаше абсурдно. - Ще видиш зор, докато го накараш да плати сметката.
- А къде е твоят дохан тази вечер, защото нещо не го виждам - озъби й се Стеф.
Частити скръсти ръце пред гърдите си.
- Справяш се много добре - успокоително подхвърли Дженифър. - Не си спомням някоя от нас да е хванала дохан още на първата си седмица.
- Анабел - обади се Частити.
- Добре, вероятно си права - кимна Дженифър. - Но Анабел беше легенда. Искам да кажа, че не можем да я сравняваме с...
- Много моля някой да ми каже къде живее в момента Анабел - намеси се Стеф. - Или къде работи. В училище бяхме близки приятелки. Странно е да слушам как всички говорят за нея, но никой не знае къде е.
- Още ли се безпокоиш за нея? - попита Дженифър.
- Не толкова, колкото преди, защото успях да се свържа с един от клиентите й. Той каза, че я е видял миналата седмица.
- Това е добра новина. Не че тук е много опасно, но все пак...
- Нямам нетърпение да я видя. Беше много свястна, не мога да си представя, че е станала компаньонка. А вие казвате, че е била много добра...
- О, да - кимна Дженифър. - Лично аз не съм я виждала, защото постъпих, след като си беше тръгнала. Но чувах, че действително била много добра. Имала най-добрите клиенти.
- Мислиш ли, че все още работи някъде в „Ропонги“?
- Може би - колебливо отвърна Дженифър. - Питай Люк, бармана. Той непрекъснато броди из „Ропонги“. Няма начин да не знае, ако Анабел все още е тук.
- Люк ли? Мисля, че вече се запознах с него.
- Австралиецът - добави Дженифър и махна към двамата мъже със смокинги зад бара, които наливаха уиски в чашите пред себе си.
Стеф погледна над рамото й към рецепцията. Хиро и Амир оживено разговаряха, а между тях лежеше купчина формуляри. В един момент Амир започна да спуска ръкавите си, очевидно за да скрие татуировките.
- Благодаря - усмихна се Стеф.
- Гледай да не те види Хиро - обади се след нея Дженифър.
31.
- Люк? - подвикна Стеф към гърбовете на двамата мъже със смокинги, които ритмично се навеждаха и изправяха зад бара.
Единият се обърна. Яката и ръкавелите на бялата риза бяха доста посивели, доказвайки, че костюмът се носи само по задължение.
- А, здрасти пак - рече той. - Момичето, което мисли за другите. С какво мога да ти помогна?
- Здрасти - усмихна се Стеф. - Снощи забравих да те попитам нещо. Познаваш ли момиче на име Анабел? Преди време е работила тук.
- Англичанката Анабел?
- Да. С нея бяхме съученички.
- Чувал съм за нея - кимна Люк. - Всички казват, че била голяма сладурана. Винаги на върха в списъка с бону-сите. Мама била влюбена в нея, но тя взела, че напуснала. Просто ей така. Според мен е направила нещо лошо - може би е измъквала клиенти на клуба. Един веднъж попита за нея и Мама страшно се ядоса. - Тънките му пръсти сръчно завинтиха капачката на бутилка с минерална вода. - Как се държат с теб другите момичета?
- Добре - отвърна Стеф. - Случайно да знаеш какво се е случило с нея, къде е отишла?
- Не съм човекът, който може да отговори на този въпрос - сви рамене Люк. - Никога не съм я виждал.
- Дженифър каза, че може би си чувал нещо за нея извън клуба.
- Не съм - отвърна Люк и свали фунията от някаква бутилка уиски. - Никой не ми е споменавал за момиче на име Анабел. А какво ти е мнението за Мама? - вдигна вежди той. - Истински дракон, а? Чакай... Хиро идва насам. Този ли е твоят дохан?