34.
- Стеф чан!
Стеф рязко затвори дневника.
- Никакво четене на служебната маса - каза Хиро и плесна с ръце пред лицето й. - Мама иска да говори с теб в офиса.
- Добре.
Тя пъхна дневника под канапето. И без това се смущаваше да чете по-нататък. Едно беше да разбере мнението на Анабел за работното й място, съвсем друго - да се рови из личните проблеми на чужд човек.
В офиса Мама седеше в люлеещ се стол. Върху носа й бяха кацнали очила, инкрустирани с диаманти. Изглеждаше стара и уморена и дишаше тежко.
- Стеф. Голям проблем. - Мама сложи ръка върху някакъв бележник, чиито страници бяха пълни с цифри. Тя въздъхна и раменете й се отпуснаха. - Твоят клиент.
- Какво за него? - попита Стеф и усети как стомахът й се свива.
- Не е добър. - Мама почука бавно върху бележника с писалката „Паркър“. - Не си е платил сметката. Кредитната му карта няма покритие.
- Така ли... - промълви Стеф.
Мама поклати глава.
- Стеф чан, закъсала си. Когато някой клиент не си плати сметката, компаньонката е длъжна да покрие дълга му.
- Моля? Не говорите сериозно.
Мама свали очилата и избърса едното си око с кърпичка.
- Ако бях присъствала, никога нямаше да му позволя да плати с кредитна карта - заяви тя. - Умея да различавам добрите клиенти от лошите. Хиро обаче... Той все още се учи. Жалко. Но грешката все пак е твоя. Когато водиш неподходящи мъже, ти носиш отговорност за тях. Дължиш на клуба шейсет хиляди йени.
Стеф отвори уста и веднага я затвори. Искаше й се да извика. Да заплаче. Да намери Амир и да му счупи краката. Защо продължаваха да й се случват такива неща? Животът й тук беше точно като този у дома - срещаше мъже, които се представяха за рицари в блестящи доспехи, но в крайна сметка винаги я лъжеха. Ако Мама не я наблюдаваше, Стеф най-вероятно щеше да избухне в плач.
Колко съм глупава! Как не успях да се науча на кого мога да се доверя?
Копнееше да избяга от стаята, да напусне Япония и да отиде на някое място, където всичко е лесно. Но такова май нямаше. У дома всичко ставаше трудно, а ето че сега имаше същите проблеми.
Мама я потупа по ръката.
- Имала си късмет. Дългът можеше да е далеч по-висок.
- Аз... не съм в състояние да го платя.
- Хиро каза, че не си била толкова зле снощи. Отбелязала си напредък. Което не ми говори много. Но ако продължиш да се развиваш, ще ти позволя да работиш тук, докато ми върнеш парите. Ако не, изпитателният срок ще приключи и ще се наложи да намериш друг начин да покриеш дълга си.
- Дори и ако ми позволите да работя тук, как ще си плащам наема? Как ще си купувам храна?
Стеф си помисли за петте хиляди йени, които току-що бе дала на Хелена. В момента разполагаше само с няколко сребристи монети.
- Това не е мой проблем, Стеф чан. - Мама отново насочи вниманието си към бележника. - Ще намериш начин. А сега си свободна.
За миг Стеф остана с отворена уста, но после се обърна и излезе от офиса. Краката й я поведоха през клуба. Шейсет хиляди йени. Не можеше да ги плати. Нямаше как.
Усетила нечий поглед върху себе си, тя извърна глава към бара, където стоеше Люк. Той се усмихна и й помаха.
Стеф сведе глава и продължи напред. Когато се върна на служебната маса, там седеше Дженифър.
- Мисля, че Люк те харесва - каза тя, след като Стеф зае мястото си. - Не откъсва очи от теб цяла вечер. Нищо чудно, че Частити... Е, едва ли е много щастлива.
- Защо? - попита Стеф и потърка челото си.
- Тя наистина го харесваше, но Люк я заряза, защото... Нали знаеш каква е Частити, при нея винаги става дума за пари.
- Къде са останалите момичета? - поинтересува се Стеф.
Думите й прозвучаха глухо в собствените й уши, сякаш някой друг ги бе изрекъл.
- Дохан. По масите са. Всичко наред ли е? - Дженифър се приведе напред, за да види лицето й. - Стефани?
- Да, да. Добре съм.
- Не изглеждаш добре. Какво искаше Мама? - попита Дженифър.
Стеф се втренчи в бара, където Люк и другият сервитьор сипваха алкохол и сода в малки чаши.
- Чух за твоя клиент Амир... Картата му нямала покритие, нали?
- Кой ти каза?
- Частити. Знаеш колко е близка с Мама. Дори я е виждала без перука.
В другия край на клуба Люк хвърляше кубчета лед във въздуха и ги улавяше с празни чаши.
- Налага се да изплатя дълга му към клуба.
- Ужасно съжалявам - заяви Дженифър. Тя ухаеше на сладникав парфюм, а от едрите й бедра в ярки чорапи се излъчваше топлина. - Какво смяташ да правиш? Да останеш тук и да изработиш парите?