- Почти никой тук няма пари. Хей, Кинг! - извика Дженифър и се усмихна невинно.
- Какво става?
- Тази вечер има ли добри клиенти? Нали се сещаш. Такива, които пият шампанско.
- Може би онзи в края на бара.
Кинг посочи един рижав мъж с кафяво палто. Вътре беше топло и палтото излъчваше ясния сигнал „Не се доближавай“. На няколко метра около него не седеше никой, въпреки че заведението беше пълно с хора.
- Работи във филмовата индустрия. В момента снимат някакъв екшън тук. Отседнал е в „Принс Риджънт“. Заслужава си да опитате.
- Да поговорим с него - предложи Стеф и си проправи път сред тълпата. Изведнъж се блъсна в някого. - О, съжалявам - каза тя, след като забеляза, че е разляла вино върху непознатия.
- Май си се разбързала.
Беше Люк. По червената му тениска се стичаше бяло вино. Той й се усмихна приятелски, сякаш Стеф току-що му бе подала бутилка бира.
- Разля цялото си вино - заяви Люк. - Искаш ли друго питие? Нещо истинско?
- Не, благодаря. - Стеф погледна през рамото на Люк към мъжа с кафявото палто. Една от стриптийзьорките, които танцуваха върху бара, се приближаваше към него. - Ще си взема ново безплатно вино след минутка.
- Сигурна ли си?
- Да, наистина. Благодаря.
- Мисля, че си спомних нещо за приятелката ти - добави Люк, докато Стеф се опитваше да го заобиколи. - Казваше се Анабел, нали?
- О, няма значение. - Стеф продължи напред. - Видели са я миналата седмица. Вече не се тревожа. Нека поговорим по-късно. Съгласен ли си? В момента имам други проблеми.
- Добре. Но поне ми позволи да ти купя едно питие преди края на вечерта.
- Благодаря.
Дженифър се появи до тях.
- Твърде късно - прошепна тя в ухото на Стеф и посочи мъжа с кафявото палто. Едно момиче на осемнайсет-деветнайсет години беше коленичило пред него върху бара и го галеше по бузата. - Но погледни онова сепаре. Всички са облечени с костюми. Може би си заслужава да пробваме.
Двете започнаха да си пробиват път през тълпата. Стеф се усмихна на Люк, който се опита да разбута хората пред тях. Когато стигнаха до сепарето, тримата западняци с очила с квадратни рамки определено се зарадваха да ги видят.
- Момичета - каза единият с американски акцент. - Как сте?
- О, нали знаете - отвърна Дженифър със свенлива усмивка. - Просто си търсим място да седнем.
Мъжът също се усмихна.
- Тед - заяви той и подаде ръка на Стеф и Дженифър. -Това са Мани и Джо. - Мъжът посочи другите двама. - Седнете. Ще пиете ли нещо?
Дженифър се изкикоти и отметна назад косата си.
- Страхувахме се, че никога няма да попиташ. Толкова е скъпо тук.
Тед се изправи.
- Какво да бъде?
Стеф понечи да каже „шампанско“, но Дженифър я изпревари.
- Водка с кола.
- С какво се занимавате, момичета? - попита Тед, след като се върна с напитките.
- Преподаваме английски - отговори Дженифър. - Едва успяваме да покрием наема си всеки месец. Всичко тук е ужасно скъпо. Но все пак обичаме да излизаме и да се забавляваме.
Тед вдигна чашата си в знак на съгласие. След няколко питиета двете се оттеглиха в тоалетната, където Дженифър представи на Стеф своя гениален план.
- Когато се върнем - заяви тя, - ще ги излъжем, че днес имаш рожден ден. После ще ги помолим да поръчат шампанско. Разбра ли?
-Да.
- Никога повече няма да ги видим, така че не се притеснявай. - Дженифър прескочи малка локва мръсна вода на пода. - Чу какво ни казаха. В Токио са по работа. Те също лъжат. Не забеляза ли брачните им халки? Едва ли ни черпят, без да очакват нещо в замяна.
Дженифър отвори вратата на една от тоалетните. Изрусено момиче с измъчен вид и огромни гърди правеше орална любов на някакъв клиент.
- Разкарай се - извика момичето и се обърна.
Дженифър затвори вратата.
- Това е Ейнджъл - прошепна тя на Стеф. - Участва в шоуто на „Каламити Джейнс“. Пълна развалина. Постоянно води мъже в тоалетните. Частити твърди, че го прави заради кокаина. Дори не е за пари. Ужасно тъжно. Надявам се, че някой ден няма да свърша като нея.
Двайсет минути по-късно на масата се появи бутилка шампанско и двете започнаха да пият със светкавична скорост. Дженифър показа на Стеф различни трикове, които включваха „случайното“ разливане на шампанско по масата, постоянното вдигане на наздравици, целящо да накара мъжете да консумират повече алкохол, и бутането на пълни чаши на пода. Очевидно те имаха ефект. След по-малко от час пристигна втора бутилка.