-Да.
Люк пое пицата върху дебел лист хартия и двамата тръгнаха към кулата „Ропонги“, чиито оранжево-бели метални подпори огряваха нощното небе.
Кулата бдеше над целия квартал и виждаше всичко: атрактивните млади дами, които пристигаха тук, за да станат модели, и си тръгваха като компаньонки с алкохолни проблеми; мъжете, които пилееха милиони йени в желанието си да привлекат вниманието на красиви незаинтересовани жени; туристките, които се хипнотизираха от купищата йени, подхвърляни из заведенията, и оставаха в „Ропонги“ с години, а мечтите им да опознаят света винаги се отлагаха с по още един месец.
- Когато снощи се опитах да поговоря с теб за Анабел -заяви Люк, - ти не прояви особен интерес.
- Така е - съгласи се Стеф. - Честно казано, вчера осъзнах, че трябва да се погрижа за себе си и да спечеля пари. Анабел... Всички твърдят, че тя е добре. Дори са я видели преди седмица. Никой не се тревожи за нея. Все още ми се иска да се срещнем, но... В момента имам други приоритети.
- Спомням си, че Анабел отиде да работи в „Каламити Джейнс“. Един от барманите си падаше по нея.
- Да, знам, че е работила в този клуб - отвърна Стеф. -Мислех си и аз да се пробвам там и да я потърся. Но ако започна в „Каламити Джейнс“ сега, по-скоро ще го направя, за да изплатя дълговете си.
- Барманът беше съкрушен, когато тя си тръгна - продължи Люк. - Искаше да се ожени за нея. Спомням си, че отиде в „Джейнс“ и се опита да я намери. Наистина я обичаше. Явно Анабел е била много добро момиче. Той има отличен вкус за жени.
- Да, поне беше такава преди - съгласи се Стеф и усети внезапен прилив на носталгия. След студеното отношение на Джулия мисълта за Анабел й действаше успокояващо като топъл английски чай. - Изключително мила. Помагаше на всички.
Люк хвана пицата с две ръце и я поднесе към устата си. След като преглътна, заяви:
- Но Анабел открадна един клиент от Мама. Видях го в „Скуеър Майл“ снощи. И си спомних за нея. Мама беше много ядосана. Не е редно момичетата да постъпват така. Тя им се доверява, а те отмъкват клиентите й. Мама също има дългове. Освен това е болна. Не заслужава подобно отношение.
Двамата продължиха по пътя. Стеф се притесняваше, че Люк върви твърде бавно. Походката му беше леко скоклива и той се движеше по-скоро наляво-надясно, отколкото напред. Главата я болеше.
Когато стигна до клуба, Стеф облече една от роклите на Хелена и започна да нанася няколко слоя грим върху лицето си. В стаята нямаше никой. Определено беше доста подранила.
- Стеф чан.
Хиро стоеше на прага на вратата.
-Да?
Главата й бучеше от болка и Стеф се надяваше, че първите клиенти още не са дошли. Тя отиде до вратата. Устните й бяха очертани само с молив, а едното й око не беше гримирано.
- Стеф чан. Забравила си си тефтерчето. - Хиро й подаде дневника на Анабел. - Друг път не го оставяй тук. Трябва да пазиш клиентите си в тайна. Много е важно. А сега отиди на служебната маса.
- Добре.
Стеф се прозя и взе дневника. След като приключи с грима, седна сама в клуба, разлисти го и намери мястото, докъдето бе стигнала. Може би не е редно да чета записките й, помисли си тя и поръча чаша вода на бара. Анабел няма да се зарадва, ако разбере, че съм научила тайните й. Палецът й отбелязваше страницата.
Стеф се разположи в най-отдалечения ъгъл, увери се, че Хиро е зает с други неща, и започна да чете.
Чувствам се ужасно и се срамувам от себе си. А ето че отново трябва да работя. Все едно се въртя в дяволски кръг. Всяка вечер се случва едно и също. Но поне, когато съм постоянно заета, нямам време да излизам навън и да харча пари. Може би най-после ще успея да изплатя задълженията по кредитната си карта.
Анабел, ххх
Скъпи Боже,
Главата ми направо ще се пръсне. Искам да говоря и да говоря, но няма с кого.
Тази седмица прекалих с кокаина и кристалите, но обещавам, че ми е за последен път. Стига толкова, край на наркотиците. Моля те, погрижи се родителите ми никога да не научат. Страшно съм глупава! Похарчих всичките си пари, а днес ми е много зле. Глупачка, глупачка, глупачка.
Още ми е трудно да приема мисълта, че са ме изгонили. Но вероятно така е най-добре. И бездруго не ми остава време да преподавам английски. Надявам се, че не са ме видели как повръщам. Дано това не е причината.
Когато вземам кокаин или кристали, мога да пия безкрайно. Все едно алкохолът не ме хваща. На следващия ден обаче се чувствам ужасно. Вечерта обикновено съм по-добре. Сигурно защото знам, че скоро отново ще си поръчам нещо за пиене. Разбирам, че е лошо, но всички го правят.