Преди бях толкова добро момиче. Винаги проявявах здрав разум. Боже, та аз дори нямах представа какво е действието на кристалите. Вината е изцяло на Джералдин. Цяла седмица ми даваше кокаин, за да се преборя с умората. Отивах ужасно изтощена на работа. Едва успявах да погледна клиентите в очите, да не говорим да им се усмихна или да се забавлявам. Затова се нуждаех от малко помощ.
Коката е страшно скъпа. Знаех, че трябва да си купя една доза и да я разделя с другите. Може би да дръпна някоя линия в „Холивуд", да дам останалото на Джералдин и да се прибера вкъщи.
Но когато стигнахме в „Холивуд", ме обзе някакво странно желание... Изведнъж ми се прииска да взема много повече кокаин, буквално да го натъпча в носа си и да пратя всичко по дяволите. Какво толкова, нали щеше да ми бъде за последно?
Говорих с Джералдин и тя намери онзи тип Амир...
Амир. Стеф стисна дневника толкова силно, че усети остра болка в ръката си. Ако някога го видеше отново, щеше да го убие.
... но той нямаше кока, а само кристали, което зарадва Джералдин. Тя ме увери, че имат същия ефект като кокаина, но без чувството на умора на другия ден. (Оказа се вярно. Днес изобщо не съм изтощена, просто ми е малко странно.)
Поисках да купя няколко линии за мен и Джералдин. Обещах, че следващия път ще взема и кокаин. Двамата се засмяха. Амир обясни, че може да ми продаде най-малко един грам, който на практика щеше да ми струва всички изкарани бонуси. Но все пак се съгласих. Какво толкова? - помислих си. - Този път ще опитам с кристали, все пак ми е за последно.
Ще излъжа, ако кажа, че не се забавлявахме. Дори срещнахме „Бой Амбишън"! Те също харесват коката! Разбира се, по някое време трябваше да купя още една доза, след като бях дала толкова много на останалите. Намирах се на върха на щастието, буквално преливах от енергия. Кристалите са страхотни, карат те да се чувстваш непобедима. По-добри са от коката. Бях кралицата на вечерта.
Голяма част от момичетата, които работят в „Джейнс", вземат наркотици. Затова се забавляват непрекъснато. Често съм се чудела как успя ват да издържат дори когато изглеждат уморени, но сега разбирам.
Мениджърът направо ме обожава. Винаги ми дава най-хубавите маси и клиентите ми непрекъснато се връщат в клуба. Изкарвам много пари. Но колкото по-усилено работиш, толкова повече кокаин ти трябва, за да можеш да продължиш. Ще ми бъде трудно да спра, защото останалите момичета го правят, а аз не искам да им давам излишно предимство. И бездруго са големи кучки.
Всички рускини спят с клиентите. Ужасно са амбициозни и ме мразят, тъй като печеля добре. И аз не ги харесвам, защото унищожават репутацията на заведението. Те правят секс с клиентите и мъжете в „Джейнс" очакват същото от другите.
Наистина имам страшно много енергия.
Според Джаки тези момичета печелят два пъти по-малко от нас. Ако е вярно, не бива да се меся в работата им. Но кой знае какво може да се случи на това хаотично място. Съществуват най-различни митове за „Ропонги"
Например се носи слух, че някакъв клиент разтваря наркотици в питиетата на момичетата. Твърди се, че шефовете знаят кой е, но не ни предупреждават. Джаки сподели, че такова нещо се е случило на Хъни. Една сутрин се събудила гола в апартамента на свой клиент. Той й казал, че се е напила много предишната вечер, но Хъни никога досега не била губила съзнание. Чувствала се ужасно. Оплакала се на мениджъра, но мъжът продължил да идва в клуба. Сега никой не говори за това. Дори Хъни мълчи. Дали историята е истинска? Човек никога не знае тук.
Заплатата ми за последния месец е 1 милион йени, или 5000 английски лири. Ако успея да ги спестя, ще си върна целия дълг. Напоследък се справям доста добре. Платих веднага наема си и отидох в супермаркета (никакви ресторанти този месец), където си купих храна за цялата следваща седмица. Скрих останалите пари и НЯМА да ги похарча.
Амин.
Анабел,
XXX
37.
Стеф вдигна очи от дневника. Наркотици в напитките, момичета, работещи като проститутки... Мисълта я смущаваше. Но онова, което наистина й направи впечатление, беше цифрата 5000. Анабел бе спечелила пет хиляди лири за един месец.
Стеф дотолкова бе потънала в съдържанието на дневника, че не бе забелязала появата на останалите момичета. Те седяха около масата с кръстосани крака и изскочили напред гърди, приковали отнесени погледи в групата на сцената, която отегчено дрънкаше на инструментите си. Дженифър не беше сред тях - навярно имаше среща с клиент. Но Хелена, с която Стеф бе постигнала известна близост след сделката с роклите, бе заела място точно до нея.